Руско-турската
освободителна война 1877-1878 г. бе едно
от най-значимите събития през втората половина
на XIXв. Получиха своята пълна
независимост Румъния,Черна гора и Сърбия. Из мрака на петвековното робство България
възкръсна - възстанови своята държавност. Българския род бе избавен от
асимилация и получи възможност за самостоятелно развитие в редиците на
европейските народи. Усилията и жертвите на плеядата народни будители,въстаници,опълченци
и възрожденска интелигенция, не бяха напразни.
Победата на руската армия бе предизвестена. За нея допринесоха:
· Високият боен дух на
руските воини, току що освободени
от вековното крепостничество и вдъхновени от идеята за освобождението на
братята славяни;
· Основното преустройство и
въоръжаването на армията след злополучната Кримска война, което значително
увеличи нейната боеспособност;
· Правителството на руския
император Александър II-Освободител /на крепостните селяни/
успява да неутрализира западните сили и се възползва от дълбоката политическа и
икономическа криза в Турция;
· Масовото участие на българите
като опълченци, водачи, разузнавачи, снабдители и помагачи на руските войски.
·
Разгромът на армията на Осман паша и превземането на Плевен на 10.XII.1877 г. бе повратен момент във
войната. По идея на талантливия военен стратег ген.Милютин - военен министър на
Русия, незабавно се сформират три отряда за
бързо преминаване на Стара планина
и чрез обходни действия да се
дезорганизират многочислените военни съединения на Вейсал паша при Шипка, Шакир
паша при Ботевград и Арабаконак и Сюлейман паша при Ихтиман, Пазарджик и Пловдив.
Идеята за преминаването на Балкана при извънредно трудни зимни условия и
при наличието на значителни турски сили
е оценена като неосъществима и налудничава,
както от турските така и от западните военни специалисти. Но руските генерали, офицери
и войници ги опровергаха и повториха подвига на Суворов в Алпите през 1799 г.
Създават се три отряда :
1. на ген.Радецки - със задача да
пресече планината през Шипченския
проход и гр.Елена и се
насочи срещу войските на Вейсал паша в
Казанлъшкото поле;
2. на ген.Карцов - със задача през
Троянския проход да се насочи към
Карлово и Пловдив;
3. Западният отряд под командването
на ген.Гурко
да преминава през Арабаконашкия и Златишкия
проходи и се насочва срещу войските на Сюлейман паша и Шакир паша в Софийското
и Ихтиманското полета и настъпят към Пазарджик , Пловдив и Одрин.
В изпълнение на своите задачи ген.Гурко създава три авангардни, обходни
колони начело с ген.Емелянов - в десния фланг,ген.Раух и ген.Шулдер-Шулднер - в центъра и
ген.Дандевил - в левия фланг.
Атаките на трите отряда започват около 13.XII.1877 г. при силна снежна буря, голям
студ и дълбок сняг. Те преодоляват планината по коларски пътища и кози пътеки,
въпреки недостига на муниции, храна, облекло, обувки. Между 17-20.XII.1877г. те достигат до
Софийското, Долно
камарското и Златишкото полета.
Лявата колона на ген.Дандевил се състои от 2-ра бригада на 3-та пехотна
дивизия,124-ти пехотен Воронежки полк, Екатеринославския/Днепропетровския/
драгунски полк, два казашки ескадрона и една батарея с 8 оръдия. В тази колона
са и войските на ген.Брок,състоящи се от Лейбгвардейския гренадирски полк и
няколко казашки ескадрона.Задачата им е да действат във фланга и тила на
голямото войсково съединение на Шакир паша в района на Петрич,Поибрене,Мечка и
Панагюрище,както и чрез кавалерията на
ген.Курнаков да се съединят с войските на ген.Карцов в района на Карлово.
От 19-20.XII.1877г.
войските на ген.Дандевил водят тежки боеве около
Петрич,Поибрене,Мечка,Златица,Пирдоп във взаимодействие с 5-та пехотна девизия
на ген.Шулдер-Шулднер и 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия на
генерал-майор.барон Клодт.
На 29.XII.1877 г. в
Петрич пристига щаба на IX-ти армейски корпус с командващия генерал-лейтенант барон Криденер.
Българи-съгледвачи го информират,че в района на Поибрене-Мечка са видели
Мехмед-Али паша и Шакир паша. Не след дълго се получава писмо от последния с
предложние за примирие.Уведомен за това ген.Гурко нарежда да не се предприемат
решителни действия.По негово указание се сформира лек отряд от 2 ескадрона, с
който изпраща парламентьора Зеки- бей при Сюлейман паша в района на
Ветрен-Бошуля.
Независимо от това ген.Криденер на 30.XII.1877 г. издава бойно
разпореждане ‘..Екатеринославските драгуни към Стрелча, 1-ва бригада на
Еттер към Копривщица...’.В изпълнение на тази заповед 2-ри дивизион от Екатеринославския
драгунски полк, начело с полковник Николай
Тимирязев освобождава Стрелча на 31.XII.1877 г. Стрелчани за първи път
посрещат свободни новата 1878 г.Още на 30.XII. заедно с трите табора и трите
оръдия на турската армия, панически са избягали и всички турци и татари, потискали
толкова дълго и жестоко жителите на селото. Жертвите през Априлското въстание
не са били напразно.
Моята баба, Дона Мильова Дескова си спомняше този ден така: Била на 7
г.Чуло се,че турците отново се връщат и всички се изпокрили, а нея я скрили в домашната
фурна.По някое време някой махнал връшника от фурната, видял детето, хванал го
за фустанчето и го измъкнал. Смеейки се силно го прегърнал и казал ’Ну ,братушка,здраствуй!’ Тя си
спомняше,че ‘московците’ били весели, много
яли и с големи чаши пиели ракия.
Още сутринта на 1.I.1878 г.дивизионът на Тимирязев напуска Стрелча и се отправя по пътя за
Пазаджик,преследвайки отстъпващите турски подразделения , участва в
освобождението на Пловдив и превземането на Одрин на 10.I.1878 г.
Чествайки 125 годишнината от Освобождението на България, признателните
поколения трябва да помнят руските
военачалници, които имат пряко отношение към освобождението на родния
ни град Стрелча. Дивизионът на полковник Тимирязев, Николай Аркадиевич
е в състава на прославения Екатеринославски драгунски полк с командир полк.Ребиндер.
Този полк е бил под командването на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия с
командир ген.Клодт,Владимир Андреевич и началник щаб полковник Бунаков. Дивизията
е била в състава на IX-ти
армейски корпус, с командващ генерал-лейтенант барон Криденер,Н.П. и началник щаб-
генерал-майор Липински.Всички те са действали под ръководството на героя от Руско-турската
освободителна война генерал-фелдмаршал Гурко,
Йосив Владимирович и началник щаб - генерал Нагловски.
