вторник, 18 февруари 2003 г.

ОСВОБОДИТЕЛЯТ НА СТРЕЛЧА


Оскъдните исторически документи безспорно доказват, че начело на дивизиона от 4-ти Екатеринославски драгунски полк, който прогонва последните табори на Искендер паша и освобождава Стрелча, е полковник Николай Аркадиевич Тимирязев.
Настоящето и бъдещите поколения трябва да знаят нещо повече за тази интересна личност, която свърза името си с историята на родния ни град.
Николай Арк. Тимирязев произхожда от старинен дворянски род. Родоначалник на този род бил Темир-гази, коренът на който е от туркоезичните етноси на Русия. Исторически документи свидетелстват, че през 1374 г.той е воювал с Литва. Неговите потомци са воеводи на различни области  в Източна Русия. Бащата на Николай Тимирязев - Аркадий  Симеонович и неговия брат Иван са били  членове на Сената - учредения от Петър Велики висш държавен орган по въпросите на законодателството и държавното управление.
Аркадий Семьонович Тимирязев е роден в края на XVII век в столицата - Санкт-Петербург. Заедно с тримата си братя е воювал като офицер срещу войските на Наполеон Бонопарт. Участвал  в разгрома на френския генерал Вандам и стигнал до парижкото предградие Монмартър през 1813 г., от където се любувал на Париж. Заемал е отговорни длъжности в руските митници. Съпругата му Аделаида Клементовна - англичанка, която била със солидно образование и владеела отлично английски, френски и немски езици.Високо ерудирана за своето време тя допринесла твърде много за възпитанието и образованието на техни децата Александър,Иван ,Мария,  Николай,Димитрий,Василий и Климент.Доуниверситетското образование многобройната челяд получава  в семейството с помощта на частни учители.
Дъщерята Мария,завършила консерватория,се заела с музикалното образование на братята си. Те били горещи поклонници на Бетовен,Шуман,
Шуберт,Шопен.
Бащата бил вдъхновен от идеите на народниците за реформа в руското общество,за премахване на крепостничеството, за икономически и социален напредък на Русия.Бил волнодумец  и републиканец.През 1848 г. приятели го попитали каква кариера готви за синовете си и той отговорил:
’Каква кариера?Ето такава!Ще ушия 5 сини рубашки,като тези на френските работници,ще купя 5 пушки и ще идем към Зимния дворец’.Внушил на синовете си отвращение към мрачната и непоносима Николаевска епоха.Мразел шептенето и се радвал на своите шумни,весели и жизнерадостни деца.
Републиканските  настроения на Аркадий Тимирязев станали известни на Императорския двор и последвали,познатите и днес, проверки,
ревизии и анкети за дезавуиране и уволнението му.Когато това не довело до търсения резултат,по нареждане  ‘свише’ длъжността му бива съкратена и той  излязъл в пенсия.Недостигът на доходи в семейството наложил синовете  да започнат работа още твърде млади,по време на учението им.Въпреки това те всички завършили висше образование и оставили диря след себе си.
Най-младият син ,Климент Арк.Тимирязев/1843-1920/,е световно известен естествоизпитател-дарвинист.Професор в Петровския земеделски и лесовъден университет и  в Московския  университет.Открил енергийните закономерности на фотосинтезата,като процес за използване на светлината при образуване на органичните вещества в растениятас, което дало силен тласък в развитието на земеделието.
Изтъкнат популяризатор на научни знания.Виден публицист, общественик и демократ.
Дмитрий Арк.Тимирязев/1937-1903/ завършил Киевския
университет.Именит статистик на Русия.Публикувал задълбочени статистически изследвания на земеделието и промишлеността на дореволюционна Русия.Редактор на няколко научни списания в областта на финансите и статистиката.Член на Междинародния статистически институт.Той същи се занимавал с химия и ботаника.Организиарал домашна лаборатория за изследвания  обработката  на нефта.Допринесъл за научното израстване на по-малкия си брат Климент.
Василий Арк.Тимирязев е известен петербургски юрист,историк и публицист.Редовен сътрудник на престижното списание ‘Исторический вестник’.
Самият Николай Арк.Тимирязев  е бил  бележит юрист и уважаван общественик.Изявил се с дейността си по отстояване гржданските и имуществените права на малолетни,непълнолетни и граждани в неравностойно положение.Като борец за граждански права той  е  признат за
‘Почетен опекун’.
В Руско-турската /1877-1878/ участва като полковник в командния състав на Лейб-гвардейския конно-гренадирски полк,в 4-ти драгунски Екатеринославски полк и по-късно в 9-ти драгунски Казански полк.Участвал е в боевете при Плевен,Гривица,Телиш, Етрополе, връх Баба,  Златица,Пловдив,
Асеновград и др. и  с частите си достига до Родосто на Маморно море.През м.август 1878 г. с поделенията си ,по море се завръща в пристанище Николаев и е демобилизиран.
Предизвикателство за бъдещия изследовател е цялостното проучване живота и делото  на Николай Арк.Тимирязев и на неговото поколение.