Има какво да ни даде историята.
Поука,мъдрост,вдъхновение. Особено поучителна е историята на зараждането и
възхода на кооперативното движение. Кооперативната идея под крилатия девиз:
»Един за всички и всички за един» бе прозрян и обоснован от великите умове на XIX в. Роберт
Оуен,Шарл Жид,Фридрих -Вилхем Райфайзен и др. Нейната същност е борбата за
по-справдливо и хуманно общество срещу безжалостната експлоатация на широките
народни маси и преди всичко на земеделските стопани. Просвещението и
взаимопомощта са основните средства за постигане на високите цели. Идеите на
западните хуманисти, както толстоизма и народничеството в Русия въодушевяват
умовете и сърцата на българската интелигенция и будните умове на народа.
Тези идеи увличат интелигентните хора и в нашия град. Мизерията и нищетата
,безмилостното грабителство от лихварите и зеленичарите ги отвращават и те търсят пътища за спасение.
Народните учители всеотдайно работят за просвещението не само на децата,но и на
техните родители. Училищата и читалището стават центрове за широка културно-масова
работа, за повишаване културата на земеделието и бита, за увеличаване
доходите на селяните,за преодоляване на
бедността.
Дълго обсъжданата тема за сдружаване и взаимопомощ
се осъществява през 1906 г.,когато 67 будни селяни и учители създават първата
кооперация под формата на ЗЕМЕДЕЛСКА ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КАСА. Инициатори и
първи нейни ръководители са незабравимите учители Евстатий Площаков и Ангел
Костов. Заедно с тях са Евстатий Динчов,Петър Вълков,Ангел Балтов,Петър
Бойчев,Груйо Пенчев и др. Трудни са първите стъпки,упорита е борбата с
лихварите и изкупвачите на зелено на оскъдната реколта. Трудно се преодоляват
съмненията и спечелване доверието на кооператорите. За това и толкова радостниа
били успехите при задоволяване нуждите от краткосрочни безлихвени и
нисколехвени кредити, за посрещане нетложните нужди на членовете. Лихварството
е победено. Мъчно обаче, се организира кооперативното снабдяване. Бакалите са
по-жилави и находчиви. Кооперацията няма сили да разгърне търговска дейност.
Освен спорадични доставки на земеделски инвентар и най-необходими стоки. И така
до края на I св.война.
През 1924 г. касиер-деловодител става Ангел Нешев Топалов, който разширява дейността по
доставките, както по количества,така и по видове. Продажбата им обаче,се
извършва от членове на УС. Под негово ръководство сдружението се превръща от
взимоспомагателно в по-широка стопанска организация.Разкрива се първия
кооперативен магазин. За първи магазинер е назначен Иван Георгиев Найденов. В
кратко време стокооборота многократно се увеличава.Започва изкупуването на
фасул и яйца,на жито и мляко и др. Разкриват втори магазин.Организират
влогонабиране. Вложителите през 1929 г са над 250, а привлечените средства са
над 1,500 000 лв. Така се намалява финансовата зависимост от БЗКБ и се
увеличават възможностите за кредитиране и за развитие на изкупвателна и преработвателна дейност.
През 1931 г.А.Топалов е председател на УС, а за
касиер-деловодител е избран Ив.Найденов. Членовете на кооперацията са повече от
300. Множат се вложителите.Увеличава се броя и сумата на раздадените кредити. Организира се изкупуването и
преработването на овче млеко и розов цвят, дърводобив и търговия с дърва за
огрев. Засилва се целенасочената културно-масова работа. Своите усилия в
дейността на кооперацията отдават вече и Христо Яков Мелин, Генчо Гуджев,
Драган Гаврилов. Стопанската криза от 1929-30 г се понася по-безболезнено от
стрелчани.
Бурното развитие на кооперацията впечатлява не
само стрелчани,но и кооператоприте от областта. През 1934 г. А.Топалов е избран
за ръководител на Районния кооперативен съюз в Пловдив. Той динамизира работата
както на съюза, така и на кооперациите,
членуващи в него. Кооперативното движение в Пловдивска област се разраства.
През1942 г.А.Топалов е вече директор на ЦКС. Независимо от това той продължава
да насочва и подпомага кооперацията в родната си Стрелча.
През 1934 г.прогресивния народен учител Нягол
Добрев Христев е сполетян от поредната беда. Той е уволнен като учител завинаги от всички училища в страната «за
противодържавни идеи». Но това е сполука за Стрелча. Кооператорите единодушно
го избират за директор на кооперацията. С помощта на своя връстник и другар от
детинство Иван Найденов, той скоро се превръща в знаещ и можещ стопански
ръководител. Под ръководството на двамата и с подкрепата на всички кооператори
и служители през периода 1934-1944 г Стрелчанската кооперация достига своя
апогей. Разширява се обсега на дейността й. Развива се материалната
база:построява се внушителната кооперативна сграда за нуждите на управлението и
търговията. Досгига се пълна финансова самостоятелност - работи се със собствен
капитал. Няма стопанска и обществена дейност в селището без участие на
кооперацията. Успоредно с кредитирането и влогонабирането, силно развитие се
осъществява в търговската и промишлената дейност и услугите. Подпомагат се организационно-технически
сдруженията на воловарите, на пчеларите,на ловците и др. Кооперацията създава и
ръководи младежката кооперативна група,където младежите се възпитават в
обществно-полезен труд,взаимопомощ и самообразование. Цялостната дейност на
кооперацията е подчинена на интересите на населението,за облекчаване на живота
и повишаване доходите на земеделските производители. Печалбата не е цел,а
средство за укрепване и развитие на кооперацията ,за разширяване обхвата на
дейността й и ускоряване въпроизводствения процес в селището.
За илюстрация на горе казаното ще напомня два
примера:
1.За да спре гаврата с розопроизводителите от
страна на частните изкупвачи - монополисти
на розов цвят и за да се развие
розопроизводството,кооперацията организира изкупуването на розов цвят и
разкрива 2 розоварни за производство на розово масло.Полученото розово масло се
продава от кооперацията с помощта на ЦКС и БЗКБ. При благоприятна пазарна
конюнктура розопроизводителите получават,освен изкупната цена, и дивиденти от
получената печалба от продажбата на маслото. Частните розоизкупвачи са
изтласкани. Това предопределя превръщането на Стрелча и до ден днешен в основен
розопроизводителен район с модерна розоварна.
2.Нашето селище е признат овощарски район защото
кооперацията още от своето зараждане насочва членовете си първоначално към
облагородяване на диворастящи овощни дървета,по-късно за засаждане на съвремени
сортови,а по -нататък за създаване на големи овощни градини. Своевремено се организира
изкупуване на плодовете и тяхната продажба,включително и за износ. За
увеличаване доходността от овощарството се урежда и преработка на плодовата
реколта. Създава се консервна работилница,построяват се няколко
плодосушилни,произвежда се сливов пулп. Вместо да се закупува готов амбалаж се
построява дърводелски цех,в който се произвеждат необходимите бурета и щайги и
се извършват услуги за населението. Продукцията задоволява не само собствените
нужди, но и на външни клиенти. Неоходимият дървен материал не се закупува
готов, а се организира дърводобив в горите на Стрелча и Копривщица. Успоредно с
калчоците за буретата и щайгите се добиват и дърва за огрев, които се продават
в Пловдив. Стотици кооператори получават доходи от добиването и превоза на
дървения материал от сечищата до Стрелча. За много други се създава работа в сечищата,дърводелските и
плодово-преработвателните работилница. Печалбата за кооперацията е
значителна,но ползата за населението е многократно по-голяма.
Не се щадяха и не мислеха за своето обогатяване ръководителите и
служителите на кооперацията. Работата на кооперативния фронт за тях не е просто
професия, а служба на една високо
хуманна идея.
През настоящата година се навършиха 100 г.от рождението
на заслужилите кооперативни дейци Нягол Добрев Христев и Иван Георгиев Найденов
- оставили дълбока диря в развитието на кооперацията и спечелили почитта и
признателността на своите съвременници и следовници. По този повод днес ние
изразяваме нашата дълбока почит и благодарност към техния забележителен житейски път.
Кой е Нягол Христев? Роден на 15.06.1903 г в будното семейство на
Добри и Дона Христеви. Възпитаник на забележителни учители,той завършва с
отличие прогимназиалното си образование в Стрелча през 1917 г. През следващата
година се записва в Панагюрската
гимназия. Любознателността му не се задоволява с уроците и учебниците. Включва
се в марксически кръжок и се изявява като водач на съучениците си. Участва в
ученическа стачка ,за което е изключен. Следващата година е ученик в
Копривщица. Увлича се по анархистическите идеи на Бакунин,за което отново е
изключен. Завръща се в Стрелча и през 1922 г. основава младежко комунистическо
д-во «Хр.Ботев». Избран е за председател , а Ив.Найденов за секретар. През 1923
г.дружеството е разтурено,а ръководителите арестувани и малтретирани.
Продължава образованието си в Харманли,а по-късно и в Казанлък. Избухва
въстанието в Мъглиж и Енина и той се отправя за Стрелча,но погрома на
въстанието го принуждава да се укрива в
София. Средното си образование завършва в Ботевград през 1924 г. Две години
учителствува в с.Давудово,Ардинско. От 1926-1934 г. е начален учител в Стрелча
и е активен деятел в обществения живот. Спечелва обичта на учениците и
съгражданите си. Отличава се с ораторската си дарба и смелост в борбата с
обществените недъзи. След уволнението му през 1934 г. той е кооперативен
ръководител в Стелча. Вече споменахме за неговата активната и резултатна дейност в кооперацията, която предизвиква
омразата на властващите и през 1937 г. той е отстранен от длъжността
«директор»,на основание Закона за контрола и надзора на кооперациите и
дружествата. УС и всички кооператори застават твърдо в негова защита и той е
възстановен. Заработва с още по-голямо
себеотрицание и жар за възхода на кооперацията в служба на съгражданите
си. Стрелчанската народна кооперация
заема челно място в страната . През 1937 г.кооперативни делегации от
Чехословакия,Италия,Югославия и Китай посещават Стрелча и са възхитени от
народополезната дейност на местната кооперация.
В законодателните избори през 1938г.
Н.Христев е кандидат за народен
представител. Съпротивата на властта и партийните ежби го принуждават да снеме
кандидатурата си. Въпреки това той се утвърждава като кооперативен трибун.Един
от организаторите на ЦКС през 1956 г. си спомня: »Сякаш още звучат в ушите ми
пламените слова на неотдавна починалия стрелчански кооператор Нягол Христев
Няголов в Конгресите през 1930-38 г. на Общия съюз на Българските земеделски
кооперации в защита на розопроизводителите».
Мащабите и възможностите на Стрелча се оказват
тесни за таланта, способностите и силите на Нягол Христев. През 1942 г. е
избран за председател на УС на РКС-Пловдив.
Само след 5-6 м. крилата му са
прекършени. Той е отстранен по чл.20 от ЗЗД за «противо-държавна дейност» и
отново застава начело на кооперацията в Стрелча.
Активно участва в антифашистката борба. Доставя и
разпространява и нелегална литература.Подпомага с пари и храна
нелегалните.Арестуван и жестоко инквизиран от жандармеристите на Черния капитан
Динев и подполковник Янев. Духът му обаче не е сломен. Продължава да се среща и
подпомага партизаните. Член е на нелегалния комитет на ОФ. Не изоставя и
ръководството на кооперацията.
Възторжено посреща новата власт,но авторитета и
влиянието му пречат за утвърждаването на новите ръководители - негови
съидейници и ученици. Организиран е несправедлив морален тормоз върху него.
Това го принуждава да напусне любимата му Стрелча през 1945 г.
Способностите,борбения му дух и подкрепата на регионални и национални
ръководители го окрилят. Застава начело на новообразувания
РКС-Пазарджик,по-късно е избран за ръководител на РКС-Пловдив. Основател и
първи управител на» Булгарплодекспорт»-Пловдив. Макар и с разбито здраве,до
смъртта си на 11.04.1956 г. той продължава своята народополезна дейност.
Иван Георгиев Найденов е
другият виден деец на коперацията. Роден на 1.01.1903 г. в Пловдив,той остава
сирак на 1 г. Нищетата и недоимъкът,съпровождащи неговото детство го приучават
на трудолюбие и почтеност. Завършва прогимназиалното си образование в Стрелча.
Още от 17 г. той започва работа,за да подпомага издръжката на семейството си.
През 1917-18 г. е писар в Дирекцията на статистиката и прислужник в Розовата
банка - София. Поради мизерията и глада се разболява и се връща в Стрелча.
Практикант в Общината и раздавач в пощата. Отваря малко магазинче и създава
търговски връзки с евреи и арменци в Пазарджик. През 1925 г. е назначен за
първия магазинер в кооперацията и под ръководството на Ан.Топалов бързо
разработва магазина и поставя началото на изкупуването на земеделски
произведения. През 1931 г. е назначен за касиер-деловодител. Усилията му са
насочени към привличане нови членове, увеличаване на дяловия
капитал,разширяване на влогонабирането и кредитирането на земеделските
производители. За целта той продължава самообразованието си,усвоява
счетоводството и придобива счетоводителска правоспособност. Бурното развитие на
кооперацията налага обособяване на самостоятелна длъжност счетоводител,която
той заема от 1936 г. Запознат в дълбочина с икономиката на кооперацията,той
става двигател на цялостната стопанска дейност. Безрезервно подпомага и
подкрепя новия директор Нягол Христев,а той от своя страна го насърчава и
стимулира. Оформя се един полезен и резултатен тандем, който е в основата на
скокообразното развитие на кооперативната дейност. Системно и задълбочено
изучава нормативната база. Изгражда твърде икономична и динамична организация
на управлението. Основен принцип е взаимозаменяемостта с определена лична отговорност. Осигурява и насърчава
самоинициативата на служителите,съчетана с постоянен контрол. Особено е ценял
личния пример на ръководителя Всичко това го превръща в знаещ и можещ
стопановед,с когото се съветват и служители и кооператори. Той живее с болките
и нуж дите на хората и не случайно дома
му е посещаван във всяко време за съвет и помощ. В този дом постоянни
посетители са и ръководители и специалисти от вишестоящите кооперативни
органи,както и клиенти и доставчици от Панагюрище,Пазарджик и Пловдив.
Иван Найденов е активен
обществен деятел.Член на читалищно и
училищни настоятелства,на занаятчийски и младежки организации. Делегат
на събрания и конференции. Подпомага антифашистката борба. Репресиран от
полицията през 1923 и 1944 г. Мобилизиран,
като полицейска мярка през Май 1944 г.
След 9.09.44 г. той заема
длъжността «директор» на кооперацията, където работи до 1947 г. Той е инициатор
за създаването на кооперативното земеделско стопанство първият гл.счетоводител на ТКЗС в Стрелча.
Поради противоречия и неоснователни укори от новото ръководство на селището,той
е принуден през 1950 г.да напусне Стрелча. Назначен е за районен управител на
«Българска роза»Пловдив. През 1951 г. се преселва в София и работи като
счетоводител вУБО на МВР. Умира
на15.12.1965 г.
В заключение искам да изразя
убеждението си,че кооперативната идея не е изчерпана и претворяването й в
действие и в на наши дни, може да спомогне за преодоляване на настоящия
икономически упадък ,за възхода на нашата страна.
Предлагам нашето събрание да
подкрепи идеята да се преложи на Общнския съвет ул.»Стрелец»,на която се намира
домът на Нягол Христев, да бъде преименувана на негово име.
30.07.2003
Христо Найденов
