СТРЕЛЧАНСКИЯТ ХРАМ-ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО И ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Априлското въстане-1876 г допринесе твърде много за освобождението на България, но то донесе  и най големия погром  над живота и  имота на стрелчани .Цветущото село даде стотици жертви – убити, изклани, обесени, заточени и прокудени. Селото е изпепелено. Руските освободители на 1.януари 1878 г. заварват едва седем оцелели къщи. Хората преживяват в землянки, колиби и дървените бараки дарени от фондацията на Лейди Странгфорд. И в тези тежки времена стрелчани извършват истинско чудо.Обладани от патриотични и религиозни чувства, опиянени от свободата,  още през м.януари 1878 г решават и само за три месеца през зимата построяват храма „Св. Неделя” на мястото на стара  църква разрушена по време на кърджалийските набези. Построяват каменен храм - първата обществена сграда  в селото и то  преди да осигурят покрив на децата си . /За съжаление не кърджалии, а българи-стрелчани през 1976 г. разрушиха този паметник на единението и духовният подем  на стрелчани  „защото обичали Стрелча” /. В тази църква, без особена архитектура и обзавеждане , се събират и  съхранени от населението стари църковни реликви -  стари евангелия и други църковни книги, разпятие останало от старата църква „Св. Неделя Огняна”, превърната в турска джамия. Освещаването на храма  извършва Епископ Гервасий през 1882 г. През същата година за задоволяване на нуждите на населението от училищна сграда , остатъка от събраните средства църковното настоятелство предоставя  за построяване на първата училищна сграда след освобождението /по късно читалище и кино/.

                   С течение на времето населението се увеличава и относително замогва. Осъзнава се необходимостта от по голяма черква. Стрелчани отново са обзети от религиозни и обществени чувства. В самият кай на 19 век те се обединяват в решението си да построят нов храм, който „да служи като ПАМЕТНИК НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО” и като израз на дълбока почит към скъпите жертви през Априлското въстание за освобождението ни.

Начело на тази инициатива застава църковното настоятелство с председател,потомъкът на Продан Граматик, свещеник Иван х.п. Евстатиев и членове Филип Иванов, Генчо Бальов, Георги Байков, Евстати Р. Площаков и Иван Бойчев. За много кратко време се разгръща успешна събирателна дейност  за осигуряване необходимите средства за този голям строеж. Освен в селото през 1901 и 1902 г.с разрешението и  подкрепата на тогавашните митрополити на Пловдив, Сливен и Ловеч се организира  събиране на помощи в тези епархии. За събиране на помощи в  Пловдивската епархия са упълномощени Иван поп Бойчев и Филип Иванов, в Сливенската са Динчо С. Кацаров, Ангел поп Бойчев, Тодор Петков и Добри Мичев, а  в Ловчанската -  Янко Г. Гуджев, Нешо Радов, Дело Петков и Иван Костов. Потомците на тези  ревностни стрелчани с право трябва да се гордеят и славят имената им.

                   В определените срокове средствата са събрани и строежа започва. Наети са  известни майстори – Стоян Колев и  Георги  Атанасов от Стара Загора и  Кольо Делчев от  Трявна, които поставят основния камък на  ХРАМ – ПАМЕТНКА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ  на 16.юли 1900 г. върху место на разрушена стара църква със същото наименование.

                   Първата служба в новия храм е извършена от свещеник Иван х.п. Евстатиев на 25 Декември 1902 г. Тържественото освещаване е станало на  5 Септември 1904 г  от Пловдивския митрополит  Теодоси.                Със своята забележителна  архитектура, каменни зидове, прекрасни вътрешни  квадратни и кръгли  колони с капител ,   външни ъгли и подпокривния корниз -  всички от специално издялан  гранит,  две  кубета, триетажна камбанария,  три голями  камбани с неповторима тоналност   храмът впечатлява и респектира.       Като прибавим забележителните икони на художника Мильо Балтов, прекрасните дълбоко релефни дърворезби на олтара и архиерейския трон, подарен от стрелчанските овчари, се получава един завършен ансамбъл. Това е бижуто на Стрелча.

              Прекрасен храм, но все още не е оформен като паметник. Навярно следващите размирни години – три войни, социални сблъсъци, преврати и пр, са попречили на нашите предци да завършат първоначалната си идея  за храм - паметник.

                    През 1914 г. на храма е предоставена 5000  декара гора / черковната кория / с нотариален акт за да посреша своите нужди. Набрани са значителни суми. Председател на църковното настоятелство е свещеник Делчо Масларов. През 1932 г. църквата и двора се ограждат  с каменна ограда  от дялан камък , колони с железни парапети и две  двойни железни врати.

                   Едва през февруари 1937 г  църковното настоятелство решава  да се увековечи  паметта,  както  на загиналите във въстанието, така и  през Балканската и Европейката войни. За целта   възлага на  известния пловдивски архитект Христо Д. Пеев да проектира и  организира  «поставянето на паметни плочи на църквата  св.Архангел Михаил в с. Стрелча, Панагюрска околия».  Плана е изработен и представен  на  29 юли 1937 г. Предвидено е изработвнето и монтажа на паметните плочи да се извърши от 1 ноември 1937 г до 31 м арт 1938 г.,като плочите да се изработят в Бачковските кариери от предприемача Карамихайлов. Те сз изработени и по спомени на стрелчани, са превозени от Бойчо Петров.

          Но… по неизвестни  и до сега причини  те не  бяха монтирани на определеното в проекта  место, а се  съхраняваха в избата на жилищната постройка на църквата до 1986 г.,

                    Като председател на Общинския народен съвет те ми бяха показани   от свещеник  Стефан  Табаков. Съгласувано с църковното настоятелство Изпълкома на съвета  реши  да се изпълнят  намерението на нашите деди от началото на века и изготвения проект през 1937 г, като се  монтират паметните плочи на северната страна на храма. За целта поискахме и получихме разрешение от Националния институт за паметниците на културата /НИПК/с писмо 2566 /8.5.1987 г. Поискахме и получихме  специални срадства от Министерството на

финансите. Наета бе специализирана бригада от пловдивския район на НИПК, която освежи имената върху плочите и ги монтира в определения срок. 27.01.1988 г.

                   Взе се решение от бюрото на общинския комитет на БКП и Изпълкома на съвета тържественото откриване на мемориала  да стане на 3. март 1988 г за да се съчетае с 110-а годишнина от освобождението на България . Подготви се общоградски тържества. Тематичен концерт в читалището. Откриване паметна плоча с оригинален текст на местото, където руските воини начело с полковник Тимирязев е посрещнат в Стрелча. Тържествено откриване на паметните плочи върху храма с църковни  и военни почести, Предвидено бе тържествено издигане на националния флаг  и вечерна заря от почетни роти  на карловския гарнизон. На 2 март пристигнаха , военните, кореспонденти, гости,…….

                   Но …. будното око на „здравото ядро стрелчани” начело с тогавашните партийните секретари на Стрелча - панагюреца Джунов и стрелчанката Койна Ганчева, въпреки решенията на комитета и съвета, използвайки отсъствието ми, успяха да провалят тържествата и с помощта на областните секретари Пантелей Пачов и Дойчин Дойчинов прогониха и военни и гости.
                   Радиоуредбата  повтаряше- „ тържествата се отлагат поради технически  причини”..

                   Тържествата бяха отменени, но  паметните плочи стоят и ще  стоят за да напомнят на поколенията за героичния подвиг на стрелчани.

                   Поклон  и вечна слава ! 

ПОСЛЕПИС:

          Храм-паметника  „Архангел Михаил” в Стрелча е обявен за  архитектурен паметник на културата с национално значение..

                 Използвани са :

                - Писмени спомени на свещеник Делчо Масларов:

                -Курсова работа на свещеник Иван Караиванов:

                -Договора  на Църковното настоятелство с арх. Христо  Пеев   и                -               -Архива  на Община Стрелча. и др.

07.2007 г.