Позовавайки се на хрониките, писмата и спомените на средновековните кръстоносци Жофруа дьо Вилардуен, Робер дьо Клери, както и на византийския хронист Никита Хониат те ни поднасят правдива картина на нелекият живот на населението по нашите земи в края на XII и началото на XIII век.
Известно е, че възстановяването на Второто /Търновското/ Българско царство става през 1186 г.от братята Асен и Петър, които царуват до 1197г. Наследява ги по-малкият им брат Калоян /1197-1207/. Византия, обаче не ги признава за независими български владетели . В тези години се подготвя и провежда четвъртия кръстоносен поход /1202-1204/ за освобождението на Йерусалим, който е завладян от сарацините. За успешното преминаване до светите места и сломяване съпротивата на Византия, рицарите се нуждаели от помощта на българите. Калоян. пък се нуждаел от признание и легитимиране на укрепналото, но застрашено от доскорошния поробител – Византия, българско царство. Такова признание и помощ можел да му даде могъщият папа Инокентий III със своите рицарски отреди. Тези обстоятелства пораждат съюза между Католическата църква и Българската държава. През 1204 г, Папата изпратил, по своя кардинал Лъв, корона и скиптър на Калоян, като го провъзгласил за крал на българите и власите. Призната е и самостоятелната Българска църква и за неин архиепископ бил ръкоположен Василий. В Търново била обявена църковната уния /съюз/ между България и Римската църква. Всички българи по балканските земи и Влахия изповядват върховенството на Папата. Четиридесет години униатството е доминиращо в християнска религия по нашите земи.
В замяна българите подпомагат похода на рицарите и съдействат за победата им над Византия. Рицарите превземат , разграбват и разрушават великолепния Константинопол.
През 1204 година върху земите завладени от Византия е образувана Латинската империя, която просъществува до 1261 година. Империята е разделена на три херцогства – Солунско, Филипополско и Никейско.
Хронистите отбелязват, че ФИЛИПОПОЛСКОТО ХЕРЦОГСТВО, в което попада и Стрелча, се структурира в 10 БАРОНСТВА.
За седалища на Бароните се определени КУКЛЕН, БОА ДЕ ТРОА / Кръстова гора до с. Мостово/, СТРЕЛЬЦ /Стрелча/, ДИОКЛЕЦИОНОПОЛ / Хисар/, СТАНИМАХОС /Асеновград/, ТИМГУС /с. Извор/, ВЕЛИАТОА/ Розовец, АЛЕКСИОПОЛ /гр. Раковски/, ПЕРЕщИЕ /Перущица/ и ДЕБОРА / с. Татарево/.
В летописите се отбелязва, че в Стрелчанското Баронство са включват земите в северния регион на Филипополското херцогство, замъка на Барона и крепостта „Стрелъцград”.
Видно е, че наименованието на нашия град датира преди дванадесетия век , защото е дал името на крепост съществувала преди Латинската империя.
Ако за крепостта „Стрелъцград” историците сочат съществуващите и до днес впечатляващите останки на „Калето”, то замъка на Барона вероятно е бил на „Смиловене”, където още стоят останките на модерна за времето си сграда-крепост.
Стрелча
Юли 2012 г,
Христо Найденов.
Член на съюза на научните
работници в България.
