Стрелчански имена през XVI век.

Макар и оскъдни  историческите източници говорят, че след завладяването на България аристокрацията и цялото население са подложено на масово унищожение и див азиатски терор, разселване и отнемане на имота и имуществото им. Те са превърнати в безправни роби принудени да работят за да съществуват, но и за да издържат империята. Българската народност умира. Разбира се за да обезпечат приходите на хазната и боеспособността на армията поробителите са запазили до известна степен вероизповеданието, църковната йерархия и общинското самоуправление. С тяхна помощ те са осъществявали не лош административен ред и персонален отчет за всяко лице задължено към държавата. Едно от тези задължения е младите мъже да бъдат мобилизирвани като „Войнуци/1/ и „Ямаци” /2/ . Те периодически се свиквали за да косят ливадите край Цариград и  да отглеждат конете на султана и армията. Освен това те са включвани в помощ на тиловите части на армията по време на война.

         За осъществяване на тези задължения властите  водели точни регистри.  Някой от тях са запазени и сега  се използват като ценни исторически източници за онези времена. В някой от тези регистри се намират и сведения за миналото на Стрелча. Така в турските  регистри за войнуците и ямаците  публикувани в „Турски източници за история на България” том V от 1974 година на страници 40 и 149 се намират списъците на Стрелча за 1540 година. Ето какви имена  са отразени в тях;

         Атанас, Байо,  Брайно, Герги, Гърко, Добре, Добрил, Добро, Доброслав, Доброта, Драган Душо, Иван, Мало, Мано, Мильо, Недялко, Петко, Пройо, Рад, Радил, Радомир, Радослав, Радул, Радич, Райкьо, Руско Смил,   Стайко, Стайо, Стано, Станислав, Станко, Станчо, Тодор, Трайо.

         От други подобни източници се знае, че Стрелча е било селище на Соколари / Доганджии/ и Дервенджии. Соколарите са развъждали и обучавали ловни соколи за ловните излети  на султана и приближените му.Навярно те са ги и придружавали. Дервенджиите са охранявали и подпомагали преминаващите през Стрелчанския проход.

         Всички те имали възможност да комуникират и получават информация от външни хора и от различни райони на империята, което ги е правело по осведомени и по будни. Освен това те са се ползвали и от други права и привилегии. Имали са право на «бащина»/3/ . Освободени били от многобрйните изънредни данъци, можели да носят оръжие и пъстро облекло, да не работят ангария. Може да се определят като по-заможна, привлигирована рая.
Когато през миналата година видях руинитъе на съвърщенно построен средновековен замък в месноста «Смиловене» се замислих за връзката на тази,  а може би и други подобни замъци-крпости,   с некой от гореспоменатите имена, като Добрил, Доброслав, Доброта, Рад, Радил, Радич, Радомил, Смил, Станислав. Нима те не се срещат  във висшата аристокация /благородници и привелигировани лица/ на второто Българско царство ? Нима е без основаное легендата за бягството или заточението на търновската аристокрация в горите на Стедна гора ? Нима е случайно, че Стрелча и средновековната «перла» на България – Арбанаси са били вакъфи на великия везир на империята и съпругата му – любима дъщеря на султана ?  А седемте църкви заварени от турците  ? Всичко това говори за славното минало на средновековна Стрелча до кържалийските опустошения.

1/.Войнуци  -  Българи, християни задължени да служат в помощни  военни подразделения и в ихранването и отглеждането на султанските коне. Ръководени са от черибашия и организирани в ядра.

2/.Ямаци -  Помошници на войнуците, разпределени по 2-3 в ядро
3/, Бащина -  Земя  която българите -  войнуци получавали от държавата за    за която не плащали данъци и можела да се наследява.  /спахиите, които били гръбнака на империята нямали право на наследяване  на подарените им села/.

27.08.2009                                                                                                                      Христо Найденов

ЖИВИ СПОМЕНИ

Роден съм  50 години след Освобождението на България. Спомням си честването на  шейсетата годишнина  от свободата  в нашето училище   „ Отец Паисий „. С детското си въображение  тогава  възприемах  този период като цяла  епоха.

 През тези дни се навършват 65 години от събитията през историческата и съдбоносна 1944 година., но юношеските ми спомени за тях са свежи и релефни. Бушуваше страшната Втора световна война. Радостта  от присъединяването на несправедливо откъснатите от Родината Добруджа,Македония и Беломорска Тракия бе помрачена  от разрухата, бедността и неправдата, съпътстващи  присъединяването на страната към фашисткия Тристранен пакт. Това предизвика народното недоволство и съпротива.  За потискането му  властите предприеха репресивни мерки. Масово се тероризираше населението чрез блокади на селата, арести, тежки политически присъди , интерниране и др.

В Стрелча тези обществени сблъсъци приеха най- остри форми. Свещената училищна сграда бе превърната в скотобойна ,през която преминаха стотици възрастни хора  и младежи. Десетки бяха принудени да преминат в нелегалност, тройно повече бяха политическите затворници. Не бяха малко интернираните. Естествено бе роднините, близките, приятелите и другарите на пострадалите да се включат масово в подпомагането им. И ние, тогавашните юноши ,не бяхме извън борбата на народа, за която някои заплатиха със здравето и живота си дори.

         Не за себеизтъкване, а за илюстриране масовостта на народната съпротива от онова време, ми се  ще да разкажа няколко епизода, в които съм участвал:.

         # През есента на 1943 г.постъпих в Търговската гимназия в Пловдив. Бях на квартира  в семейството на вуйчо ми Коста Хр. Делов. Две години преди това брат ми Георги бе в същата квартира , учеше в Пловдивската мъжка гимназия и бе  вече включен както в гимназиалното ръководство на РМС, така и в кварталната организация  в „Кичук Париж”. Постоянно в квартирата се събираха и препращаха  към отряд „Антон Иванов” оръжие и боеприпаси. Често през квартирата преминаваха полулегални и нелегални дейци на съпротивата. От тази квартира незабравимият Филип Карапенчов замина вместо в казармата  - в отряд  „Антон Иванов”. И всичко това ставаше със  знанието и съдействието на цялото семейство на вуйчо ми.

         # Когато след разгрома на отряд  „Антон Иванов” през март .1944 г. брат ми премина в нелегалност ,баща ми бе мобилизиран и изпратен в „черните роти ”.През месец май същата година целите семейства  на партизаните бяхме арестувани и затворени в долното училище.

По молба на майка бяха  освободени баба ми Дона – на 74 години и по- малките ми братя - Йовко на 7 и Ангел на 9 -годишна възраст..

Командирът на „ловната „ рота поручик Додов не ме освободи, защото  ръцете ми били достатъчно големи, за да могат да държат пушка    Архивните документи от онова време разкриват, че на най-високо държавно равнище е било решено всички арестувани да бъдат разстреляни ,за да се унищожи снабдителната база на партизаните. Масовите убийства в Перущица и други селища по това време  говорят за съществуването на такова решение. Като стар революционер дядо Божко се спаси, чрез рисковано бягство от ареста. Останалите бяхме спасени и освободени от правителството на Иван Багрянов / 1.юни 1944 г./

 И тогава масовото съпричастие на населението на Стрелча отново се прояви. Въпреки строгите репресии те носеха храна на арестуваните,

обработваха нивите на задържаните. Близките на нелегалните бяха задържани, но ятаците и помагачите  им се  увеличиха.   

С обществената съпротива  на стрелчани трябва да се обясни и факта, че  по- голямата част от  партизанските  къщи  бяха спасени от изгаряне. Изгорени бяха само 10-12 % от тях.

#  През лятото на 1944 г.партизаните Георги Найденов и Георги Пенков са били изпратени в Пловдив за снабдяване с оръжие и боеприпаси. Но там полицията е „по петите” им. Успяват да се укрият в дома на Пенка Некезова и другаде, но поради системата от секретни постове на север от Пловдив не могат да се измъкнат и приберат в бригадата. Тогава с помощта на Пенчо Пенков / полицай /, брат на Георги Пенков, Коста Хр. Делов и локомотивния машинист на влака за Панагюрище ги спасяват като укриват и извозват до Стрелча.По стечение на обстоятелствата аз също пътувах с тях в „конския” вагон.  Интересно е ,че в  пътническите вагони на същия влак пътуваха  в пълно бойно въоръжение и полицаите Николай, Георги и Беличенина. Това не можеше да се случи без помощта на населението.

         #  За собствената си охрана кооперацията имаше две пушки, които се държеха потулени зад желязната каса на касиера. През 1942 г. Георги Найденов и Тодор Лулчев изнасят една от тях и я предават на нелегалните. През август 1944 г. без някой да ни е поръчал  ние с Ганчо К. Татаров решихме да вземем и втората пушка. През август 1944 г. взех пушката и я скрих в житото, което изкупуваше кооперацията. На другия ден късно вечерта прескочих през задната желязна врата и отидох да взема пушката, за да я подам на Ганчо, който чакаше отвън . В склада обаче нямаше нито пушката, нито житото. През деня  го натоварили на вагон и го продали.. Естествено служителят Филип Близнака и работниците са вдяли укритото оръжие, но никой не уведомил властите. На следващия ден отидох при бате Филип и го излъгах,  че пушката я иска дядо Божко. Той само повдигна рамене, нищо не знаел, но когато се разделяхме на ухо ми каза да потърся на тавана между дъгите от старо буре. Разбира се тя бе там. Вечерта Ганчо наметна дълъг чопкен, под който изнесохме злополучната пушка. На сутринта я предадохме на група партизани в  местността „Корубата” където бе  и дядо Божко. Аз си признах за лъжата, но той ни похвали за самодейността. Поръча ми да кажа на Нягол Христов- председател на кооперацията, да изпрати  своята раница и личния си пистолет. Той лично го занесе. Така беше „обезоръжена“ кооперацията в Стрелча без властите да узнаят.  

         След няколко дни,  събуждайки се, чух  по радиото декларацията на новото правителство на Отечествения фронт, прочетена от Кимон Георгиев..Беше 9 септември 1944 година. Озовах се пред общината и прогимназията, където множество стрелчани се радваха на победата. . Дори войниците от ловната рота стреляха във въздуха от парапета на училищната стълба, а аз помагах в пренасянето на италиански

карабини и сандъци с патрони от прогимназията в общината.

 Незапомнено и  незабравимо тържество на победилия народ.     Последва период на възход и …падение !

 Август, 2009-07-31                                                                Христо Найденов