Стрелчански имена през XVI век.

Макар и оскъдни  историческите източници говорят, че след завладяването на България аристокрацията и цялото население са подложено на масово унищожение и див азиатски терор, разселване и отнемане на имота и имуществото им. Те са превърнати в безправни роби принудени да работят за да съществуват, но и за да издържат империята. Българската народност умира. Разбира се за да обезпечат приходите на хазната и боеспособността на армията поробителите са запазили до известна степен вероизповеданието, църковната йерархия и общинското самоуправление. С тяхна помощ те са осъществявали не лош административен ред и персонален отчет за всяко лице задължено към държавата. Едно от тези задължения е младите мъже да бъдат мобилизирвани като „Войнуци/1/ и „Ямаци” /2/ . Те периодически се свиквали за да косят ливадите край Цариград и  да отглеждат конете на султана и армията. Освен това те са включвани в помощ на тиловите части на армията по време на война.

         За осъществяване на тези задължения властите  водели точни регистри.  Някой от тях са запазени и сега  се използват като ценни исторически източници за онези времена. В някой от тези регистри се намират и сведения за миналото на Стрелча. Така в турските  регистри за войнуците и ямаците  публикувани в „Турски източници за история на България” том V от 1974 година на страници 40 и 149 се намират списъците на Стрелча за 1540 година. Ето какви имена  са отразени в тях;

         Атанас, Байо,  Брайно, Герги, Гърко, Добре, Добрил, Добро, Доброслав, Доброта, Драган Душо, Иван, Мало, Мано, Мильо, Недялко, Петко, Пройо, Рад, Радил, Радомир, Радослав, Радул, Радич, Райкьо, Руско Смил,   Стайко, Стайо, Стано, Станислав, Станко, Станчо, Тодор, Трайо.

         От други подобни източници се знае, че Стрелча е било селище на Соколари / Доганджии/ и Дервенджии. Соколарите са развъждали и обучавали ловни соколи за ловните излети  на султана и приближените му.Навярно те са ги и придружавали. Дервенджиите са охранявали и подпомагали преминаващите през Стрелчанския проход.

         Всички те имали възможност да комуникират и получават информация от външни хора и от различни райони на империята, което ги е правело по осведомени и по будни. Освен това те са се ползвали и от други права и привилегии. Имали са право на «бащина»/3/ . Освободени били от многобрйните изънредни данъци, можели да носят оръжие и пъстро облекло, да не работят ангария. Може да се определят като по-заможна, привлигирована рая.
Когато през миналата година видях руинитъе на съвърщенно построен средновековен замък в месноста «Смиловене» се замислих за връзката на тази,  а може би и други подобни замъци-крпости,   с некой от гореспоменатите имена, като Добрил, Доброслав, Доброта, Рад, Радил, Радич, Радомил, Смил, Станислав. Нима те не се срещат  във висшата аристокация /благородници и привелигировани лица/ на второто Българско царство ? Нима е без основаное легендата за бягството или заточението на търновската аристокрация в горите на Стедна гора ? Нима е случайно, че Стрелча и средновековната «перла» на България – Арбанаси са били вакъфи на великия везир на империята и съпругата му – любима дъщеря на султана ?  А седемте църкви заварени от турците  ? Всичко това говори за славното минало на средновековна Стрелча до кържалийските опустошения.

1/.Войнуци  -  Българи, християни задължени да служат в помощни  военни подразделения и в ихранването и отглеждането на султанските коне. Ръководени са от черибашия и организирани в ядра.

2/.Ямаци -  Помошници на войнуците, разпределени по 2-3 в ядро
3/, Бащина -  Земя  която българите -  войнуци получавали от държавата за    за която не плащали данъци и можела да се наследява.  /спахиите, които били гръбнака на империята нямали право на наследяване  на подарените им села/.

27.08.2009                                                                                                                      Христо Найденов