ПРИНОСЪТ НА ТЕКСИМ В РАЗВИТИЕТО И МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Годината 1965  е знаменателна в развитието на  българското държавно предприятие  Тексим.  До тогава то се  развиваше,  като външнотърговско предприятие, опериращо извън България с основна дейност: експорт и импорт на инженерно имущество, корабоплаване, валутни и финансови операции под прякото  ръководството на Министерството на външната търговия.

    Благодарение на специалния статут и  под умелото ръководство на Георги  Найденов то  натрупа значителни валутни ресурси и външнотърговските му рамки започнаха да ограничават   развитието  и ефективността му. Това наложи директорът на ДТП Тексим да направи  предложение до Правителството,което  прие РМС  124/14.06.1965 г. за преобразуване ДТП Тексим в ДСП  Тексим и го прехвърли към Министерството на вътрешната търговия . Генералния директор стана  член на Колегиума на същото министерство. Това постановление позволи, освен дотогавашната му дейност  да извършва  и  стопанска дейност в страната, но и на пълна  финансова и валутна самоиздръжка . То вече имаше  право  да създава, проектира и строи свои предприятия, също на пълна самоиздръжка, и без право да ползва планови национални ресурси. Разреши се  експериментиране на  нова организация и заплащане на труда.  За всяка тухла, желязо,  цимент, машини и съоръжения, както и за работни заплати на персонала си, следва да заплаща от своите валутни ресурси .

   По това време  1 долар се разменяше  за 1,10 лева. Целесъобразно бе валутата да се вложи в стопанска дейност, осигуряваща левови постъпления  с много по голяма възвръщаемост. Същевременно Министерството на вътрешната търговия имаше   задача  да увеличава и разнообразява стоките за широко потребление населението. Съвпадението на интересите на ДСП  Тексим и тези на  Министерството  предизвика  организиране на производство и пласмент на  оранжерийни зеленчуци , безалкохолни газирани напитки и минерални води  на промишлено и високотехнологично равнище.

      С разрешение на Правителството  през 1965 г. Тексим , в непознати до тогава кратки срокове, построи със свои сили и средства  около 500 декара модерни оранжерии в Стрелча и Звъничево. Осигурена бе добре заплатена работа за повече от 1000 души. Продукцията се изнасяше основно в Австрия и Германия, а се транспортираше  със собствени специализирани товарни коли. Служителите на  Тексим  в тези държави я   пласираха в търговските вериги. Не малки количества от зеленчуците се предлагаха и на вътрешния пазар. Това бе истинско новаторство за времето си. Един стопански субект  сам да проектира, да построява, да внася машините, съоръженията, технологията, да организира производството и сам да реализира продукцията. Научно-технически прогрес в действие. Този пример много скоро бе последван  от други държавни и кооперативни организации, които построиха  по големи оранжерии дори и в  чужбина.

      За преодоляване на огромната  нужда от газирани напитки  в София  в средата на 1965 г.МВТ предостави на Тексим една сграда на промкомбината, която се преустройва в съвременна фабрика, съоръжена с модерна френска техника от фирмата СЕФАЛ, и до края на същата година започва производството на оранжада и Кока кола. През октомври 1965 г, с РМС 230 Правителството прехвърли  ДСП Минерални води от МНЗ към Тексим, което се обособи като Дирекция  към него. Заедно с това бе увеличена  и задължителната вноска на Тексим в държавния бюджет        

      С РМС 32/28.01.1966 г.Правителството разреши на Тексим да построи и експлоатира модерни фабрики за газирани напитки в Пловдив и Варна. По предложение на Георги Найденов Политбюро на ЦК на БКП разреши и  Тексим сключи  лиценз йонен договор с корпорацията Кока Кола  за производство и пласмент на напитката Кока Кола в България. Това стана за първи път в страна от СИВ. Приемайки предложението  наТексим  за построяването на фабриките Правителството  постави задачата  да се постигне годишно производство от 100 милиона бутилки различни газирани напитки или средно по 14 бутилки на глава от населението. Само след три години, през 1969 г.бяха произведени над 233 мил.бутилки газирани напитки и повече от 58 мил. бутилки минерални води или средно около 40 бутилки на човек, т.е.достигнато беше средното ниво на консумация в Франция, Германия, Австрия. Освен това  бяха предоставени 83000 тона натурални минерални води за повишаване качеството на напитките   произвеждани от  кооперациите и промкомбинатите в страната.  От Меричлерската  минерална вода се произведоха   около 2000 тона луга, която бе основна суровина при производството на известната тогава  паста за зъби „Мери”. За  първи път у нас бяха проведени също  стотици хиляди опаковки „Солети”.  Десетки милиони  качествени кроненкорки се произведоха в Пловдивската фабрика за нуждите на всички  фабрики в обединението. Над 2500 тона  въглероден двуокис от Михалковската вода бе извлечен , втечнен и използван в производството на Пловдивската  фабрика.

      Бързото развитие на производството на минерални води и газирани напитки предизвика създаването през 1968 г. на  „Обединено промишлено търговско предприятие -Безалкохолни напитки и минерални води”  със седалище в Пловдив,  на което имах честта да бъда гл.директор както и  директор на Пловдивският завод. Това беше първото национално стопанско формирование със седалище в Пловдив. Обединеното предприятие ръководеше фабриките в Пловдив, София, Варна, Бургас, Добрич и Русе, цеховете за минерални води в Горна Баня ,Хисар, Михалково

Меричлери, Търговище, Стефан Караджово и  Наречен. Разкрити бяха 22 търговски кантори в окръжни градове на страната за пласмент на продукцията. За целите на пласмента фабриките и канторите използваха близо 500 петтонни камиона и около 8-10 многотонни камиони и цистерни, собственост на Тексим.

       В този период започна, макар и в малък обем, износ на минерални води за Гърция и страни от Близкия изток.

        Модерната западна техника и технология, новаторската организация , специфичния  начин за заплащане на труда, високата рентабилност,както и възможността за свободно начисляване  на амортизационните отчисления доведоха до безпрецедентно бързото възстановяване на 2/3 от капиталите вложения във всички фабрики.

      За тези резултати трябва да се отдаде дължимото уважение , признание и възхищение от всеотдайния труд на онези 1600 инженери, технолози, икономисти и обикновени работници, които изградиха и експлоатираха тези модерни предприятия, и които  годишно произвеждаха  продукция за 22 мил.лева  пласираха стоки за 28 мил.лева и получаваха средна работна заплата по около 125 лв. плюс редовни 3-месечни премии , в максималния допустим от закона размер. Нека да напомним, че тогава с 1 лв. можеше да се закупят 5 бр. кока-коли, 9 бр. оранжади или 20 бр.  минерални води.

       След разгрома на Икономическата групировка Български търговски флот и Тексим,  с ПМС 40 от 10.11.1969 г. това обединено предприятие бе преобразувано в самостоятелно ДСО със седалище в София, което по-късно се обедини с ДСО  „ Българско пиво”,  а след това изчезна в тъмните дебри на приватизацията.

      Пилотното предприятие на гореописаното  обединение беше  завода за газирани напитки и минерални води в Пловдив. То бе учредено през м.ноември 1965 г. Имах щастието да бъда негов пръв ръководител на проектирането, строителството, монтажа и експлоатацията му в продължение на около 5 години. Това бяха най-плодотворните години в моя над 45 годишен трудов стаж. С тях се гордея, независимо от принудителната и болезнена за мен, раздяла с толкова ентусиазирани,талантливи и добри хора.

      Статутът, който имаше Тексим, позволяваше да се използват висококвалифицирани проектанти, извън работното им време, като им се заплащаше непосредствено до 35 процента  от  установените цени на проектантските организации. Сформираната проектантска група, в рамките само на няколко месеца изработи архитектурно-строителния и технологически проекти и тяхната сметна стойност. Благодарение на качествените проекти и съдействието на  ръководителите на Пловдив, само за няколко дни бе извършено съгласуването на проектите с многобройните градски и окръжни административни и технически органи, както и определянето и закупуването на подходящ терен.

      Строителството бе възложено на Пловдивския район на Заводски строежи с извънпланов договор. По този договор строителите се задължаваха да изпълнят качествено проекта за 6 месеца. а Тексим да заплати с 5 процента увеличение на сметната стойност, както и да премира с 30.000 лв. участващите в строежа работници .

      Монтажа на машините и съоръженията беше задължение на новоназначените специалисти в  предприятието. Те бяха командировани в Германия за специализация и запознаване с поръчаните от нас машини. Доставената техника бе  от 4 машиностроителни фирми в ГФР,  с помощта на   задграничната фирма на Тексим в Щутгарт – „Фруктина”. В договора с тези фирми бе предвидено   участието  и на  техни специалисти в монтажа и пробната експлоатация на машините. По този начин нашите специалисти, съвместно с чуждестранните, извършиха успешно монтажа, успоредно със строителството.

 Следва да се отбележи, че по време на строителството,  аз и колегата ми от Варна, където по същото време и там  се строеше подобна фабрика, бяхме командировани и със съдействието на италианската  дивизия на Кока-кола, посетихме редица модерни фабрики в Италия, Германия и Австрия. Там се запознахме със структурата , организацията на производството и пласмента, и управлението на водещи производители на газирани напитки. Този ценен опит ни помогна за извършване на сериозни и полезни корекции  усъвършенствания на първоначалния строителен план.

     Така,  благодарение на усилията на много хора от системата на Тексим,  бе построен завода за газирани напитки.Това бе първия завод за Кока-кола в социалистическа страна. Нека споменем заслугите на Георги Найденов, Иван Раднев, Жельо Желев, Иван Гълъбов, Виктор Шарков,Тончо Михайлов и др.

     Първата копка на завода бе направена на 17.11.1965 г.,а тържественото му откриване стана на 16.09.1966 г. Само за 304 дни , преодолявайки много трудности , се построи, както се казваше и пишеше тогава, ”бижуто на Пловдив”. Това бе блестящо потвърждение на ефективността и перспективността от прилагането на така наречения „експеримент Тексим”. Доказано бе, че и в рамките на социалистическите производствени отношения, може да има  по-висока стопанска ефективност и народополезна дейност.

    Мисля, че и стрелчани са убедени в това , защото бяха свидетели на бързото построяване и ефективната експлоатация на оранжериите , където стотици мъже и жени изкарваха прехраната си.

    Само за няколко седмици бе постигнат производствения капацитет на машините – 12 хил.бутилки в час. Ежедневно се произвеждаха над 180 хил.бутилки. Пловдив се оказа недостатъчен за поемане на такова количество. Пласментът се оказа проблем , защото оборотния амбалаж бе ограничен, и при липса на празни бутилки и препълнени складове за готова продукция, се стигаше до престой на производството. За кратко време се разкрихме търговските кантори в Смолян,  Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Кърджали и Ловеч, на които бяха предоставени необходимите транспортни средства и бързо осигуряваха пласмента на продукцията.

      Нуждите на пазара на Южна България наложиха разширение на цеха за газирани напитки с нова бутилираща линия с двоен капацитет-24 000 бутилки в час. Предстоеше строителство на нов цех за газирани минерални води в Михалково, както и реконструкция и модернизация на вода наливния завод в Хисар,  строителство на собствени сгради за нуждите на търговските кантори,  цех за кроненкорки,  цех за солети, гаражи, автосервиз, нови складове, социално битов блок, както и административния блок с хотел в центъра на Стрелча. Това наложи създаването на собствена строителна група с над 160 квалифицирани строители.

     Последвалите събития провалиха строителните работи в Стрелча. Не се осъществи също построяването на модерен пивоварен завод, клон  с 150 коли, за международен транспорт, както и модерен мотел. За изграждането на тези предприятия  бяха закупени необходимите терени в съседство до завода.  Провалена бе също идеята за благоустрояването и застрояването на пловдивското „Сахат тепе” с  комплекс от атракционни заведения . За тази цел бяха сформирани няколко  екипа от най-видни  архитекти от София и Пловдив, които Тексим командирова в Швейцария, Италия и Франция за проучване  опита в това строителство.  Разработените  четири идейни проекта се  журираха и класираха на проведения конкурс в Пловдив. За съжаление денят на конкурса съвпадна с заседанието на Политбюро, в което бе решена съдбата на  преждевременно родилият се Тексим.

    И  все пак през 1969 г.пловдивския завод за газирани напитки вече задоволяваше  с висококачествени газирани напитки над 2 400 хил. потребители от Южна България. Обемът на продукцията достигна около 70 мил.бутилки газирани напити и около 20 мил.газирани минерални води, както и  2  500 тона натурални минерални води, или около 65 бутилки на глава от населението. Това бе съизмеримо с европейските показатели по онова време. Произведената продукция в Пловдив представляваше 36 процента от общото производство и 55 процента от общата печалбата на  Обединеното предприятие. Осигури се работа и добри доходи  на около 700 души. По-голямата част от инженерно-техническия персонал и работниците бяха възпитаници на Техникума и Университета по хранителна промишленост в Пловдив.

   Резултатите от труда на този  млад и мотивиран  екип бяха впечатляващи. Високата рентабилност на предприятието се постигаше благодарение на непозната дотогава производителност на труда.Един работник в цеха за газирани напитки произвеждаше годишно около 1 200 000 бутилки, толкова колкото един среден промкомбинат за  същия период. Средната производителност на труда в отрасъл хранително-вкусова промишленост в България за 1969 г. бе 19 852 лв., а в Тексим –Пловдив бе над 31 000 лв. Разходите за труд на 100 лв.продукция в страната бяха  44,20 лв.,а в пловдивското предприятие само 16,60 лв. По тези показатели се съизмервахме с производителите на месо,вино,бира и пр.,които имаха много по-скъпа продукция.

Тези постижения бяха оценени и колектив спечели Знамето на Министерския съвет и ЦСПС за 1969 г.През същата година  произвеждащата се в Пловдив оранжада получи  Златната купа  на специализирания конкурс в Пилзен,  като най-разпространена и качествена цитрусова напитка. На специализирана изложба в Румъния  напитката Амброзия получи сребърен медал . Сребърен медал получи и напитката Алтай-Тоник на изложбата в Москва. И двата продукта бяха плод на собствена разработка съвместно с Централната лаборатория на Тексим.            

Според данни на Корпорацията  Кока-кола , произвежданата в Пловдив напитка, по 6 от наблюдаваните 9  показателя за качество, бе над световното равнище. Контролът на качеството на производството от страна на корпорацията бе изключително стриктен. Успоредно с изпращаните ежемесечно проби от производствената линия в лабораторията им в Милано, те изследваха и събраната по собствен път продукция от магазинната мрежа у нас. По техни данни 1 наш  шофьор-пласьор пласираше с 20 процента повече готова продукция  от неговия колега в Италия . С 1 камион ние пласирахме с 60 процента повече напитки от постиженията в западните страни.

                  ДАМИ И ГОСПОДА,

                  Логично възниква въпроса на какво се дължат  тези непознати за времето си постижения.

                  1. Основно - на особения статут:

                           - чрез който се преодоляваха тогавашните бюрократични ограничения;

                           -  салдовото разчитане с Държавния бюджет;

                           -  пълна самоиздръжка;

                           -  свободата за извънпланови капиталовложения със собствени сили;

                           - облекчения режим за покупка и продажба на движимо и недвижимо имущество;

                           - и не на последно място, самостоятелния внос и износ, както и правото да се експериментира  нова организация на труд и заплащане. 

                2. Приложение  на научно-техническите постижения в света:

                 - внос на най-съвременната техника и технологии; 

                 - организиране на Централна лаборатория за създаване на нови напитки и производи на база минералните води;                                      - създаване на заводски лаборатории  в производствените цехове за стриктен контрол на качеството.  

В тази връзка проучвахме опита на заводите във град Виши в Франция,   организирахме Симпозиум  за използване и разпространение на минералните води, съвместно с ВМИ-Пловдив и НИИ по курортология и балнеолечение в Овча купел. По наша поръчка Катедрата по „Анализ и контрол” при   Висшия икономически институт в София проучи и анализира  икономическите аспекти за развитие на този подотрасъл.

               3. Внедряване на иновации в производството и управлението:

               - успоредно с доставянето на поточните линии, непрекъснато се внедряваха нововъведения  , които увеличаваха производството, облекчаваха труда на работниците и повишаваха ефективността на труда;

                -за първи път в България се внедри  пълна палетизация за товаро-разтоварните дейности;

                -организира се производство на луга от Меричлерската минерална вода;

                -за първи път бе извлечен и използван в производство естествен въглероден двуокис. Рационализира се доставката на СО2 от Комбината в Стара Загора.

               4. Организирането  на собствен транспорт допринесе за минимизиране транспортните разходи, които са значителен дял в себестойността.

               5. Внедри се „акордната система” в производствената и търговската дейност.

           -Трудът  се заплащаше на произведена ,транспортирана или пласирана каса.

               6.осъществи се олекотено ръководство на предприятията. В Пловдивското предприятие , вместо предвидените по действащите задължителни щатни разписания- Директор,  3 зам..директор и 13 н-к отдели, то се ръководеше от 1 директор и 3 началници на окрупнени отдели,  със съответно заплащане.

                     След разформироване на Икономическата Групировка  „Български Търговски Флот” и „Тексим”,  за усилията и успехите заплатихме с уволнения, всевъзможни поръчкови ревизии, следствия и съдебни преследвания.  Останаха ни добрите спомени и утехата, че с този пореден „маньовър” Тодор Живков избегна жертвите дадени при  инвазията на Варшавския договор в Чехословакия и военното положение в Полша.

                  И накрая една подходяща тъжна поетична строфа от Яворов:

                       „А можехме родино свидна      

                         Ний можехме с до краен жар

                       Да водим бой-съдба завидна

                       Пред  твоя всят олтар”