Стрелчански имена през XVI век.

Макар и оскъдни  историческите източници говорят, че след завладяването на България аристокрацията и цялото население са подложено на масово унищожение и див азиатски терор, разселване и отнемане на имота и имуществото им. Те са превърнати в безправни роби принудени да работят за да съществуват, но и за да издържат империята. Българската народност умира. Разбира се за да обезпечат приходите на хазната и боеспособността на армията поробителите са запазили до известна степен вероизповеданието, църковната йерархия и общинското самоуправление. С тяхна помощ те са осъществявали не лош административен ред и персонален отчет за всяко лице задължено към държавата. Едно от тези задължения е младите мъже да бъдат мобилизирвани като „Войнуци/1/ и „Ямаци” /2/ . Те периодически се свиквали за да косят ливадите край Цариград и  да отглеждат конете на султана и армията. Освен това те са включвани в помощ на тиловите части на армията по време на война.

         За осъществяване на тези задължения властите  водели точни регистри.  Някой от тях са запазени и сега  се използват като ценни исторически източници за онези времена. В някой от тези регистри се намират и сведения за миналото на Стрелча. Така в турските  регистри за войнуците и ямаците  публикувани в „Турски източници за история на България” том V от 1974 година на страници 40 и 149 се намират списъците на Стрелча за 1540 година. Ето какви имена  са отразени в тях;

         Атанас, Байо,  Брайно, Герги, Гърко, Добре, Добрил, Добро, Доброслав, Доброта, Драган Душо, Иван, Мало, Мано, Мильо, Недялко, Петко, Пройо, Рад, Радил, Радомир, Радослав, Радул, Радич, Райкьо, Руско Смил,   Стайко, Стайо, Стано, Станислав, Станко, Станчо, Тодор, Трайо.

         От други подобни източници се знае, че Стрелча е било селище на Соколари / Доганджии/ и Дервенджии. Соколарите са развъждали и обучавали ловни соколи за ловните излети  на султана и приближените му.Навярно те са ги и придружавали. Дервенджиите са охранявали и подпомагали преминаващите през Стрелчанския проход.

         Всички те имали възможност да комуникират и получават информация от външни хора и от различни райони на империята, което ги е правело по осведомени и по будни. Освен това те са се ползвали и от други права и привилегии. Имали са право на «бащина»/3/ . Освободени били от многобрйните изънредни данъци, можели да носят оръжие и пъстро облекло, да не работят ангария. Може да се определят като по-заможна, привлигирована рая.
Когато през миналата година видях руинитъе на съвърщенно построен средновековен замък в месноста «Смиловене» се замислих за връзката на тази,  а може би и други подобни замъци-крпости,   с некой от гореспоменатите имена, като Добрил, Доброслав, Доброта, Рад, Радил, Радич, Радомил, Смил, Станислав. Нима те не се срещат  във висшата аристокация /благородници и привелигировани лица/ на второто Българско царство ? Нима е без основаное легендата за бягството или заточението на търновската аристокрация в горите на Стедна гора ? Нима е случайно, че Стрелча и средновековната «перла» на България – Арбанаси са били вакъфи на великия везир на империята и съпругата му – любима дъщеря на султана ?  А седемте църкви заварени от турците  ? Всичко това говори за славното минало на средновековна Стрелча до кържалийските опустошения.

1/.Войнуци  -  Българи, християни задължени да служат в помощни  военни подразделения и в ихранването и отглеждането на султанските коне. Ръководени са от черибашия и организирани в ядра.

2/.Ямаци -  Помошници на войнуците, разпределени по 2-3 в ядро
3/, Бащина -  Земя  която българите -  войнуци получавали от държавата за    за която не плащали данъци и можела да се наследява.  /спахиите, които били гръбнака на империята нямали право на наследяване  на подарените им села/.

27.08.2009                                                                                                                      Христо Найденов

ЖИВИ СПОМЕНИ

Роден съм  50 години след Освобождението на България. Спомням си честването на  шейсетата годишнина  от свободата  в нашето училище   „ Отец Паисий „. С детското си въображение  тогава  възприемах  този период като цяла  епоха.

 През тези дни се навършват 65 години от събитията през историческата и съдбоносна 1944 година., но юношеските ми спомени за тях са свежи и релефни. Бушуваше страшната Втора световна война. Радостта  от присъединяването на несправедливо откъснатите от Родината Добруджа,Македония и Беломорска Тракия бе помрачена  от разрухата, бедността и неправдата, съпътстващи  присъединяването на страната към фашисткия Тристранен пакт. Това предизвика народното недоволство и съпротива.  За потискането му  властите предприеха репресивни мерки. Масово се тероризираше населението чрез блокади на селата, арести, тежки политически присъди , интерниране и др.

В Стрелча тези обществени сблъсъци приеха най- остри форми. Свещената училищна сграда бе превърната в скотобойна ,през която преминаха стотици възрастни хора  и младежи. Десетки бяха принудени да преминат в нелегалност, тройно повече бяха политическите затворници. Не бяха малко интернираните. Естествено бе роднините, близките, приятелите и другарите на пострадалите да се включат масово в подпомагането им. И ние, тогавашните юноши ,не бяхме извън борбата на народа, за която някои заплатиха със здравето и живота си дори.

         Не за себеизтъкване, а за илюстриране масовостта на народната съпротива от онова време, ми се  ще да разкажа няколко епизода, в които съм участвал:.

         # През есента на 1943 г.постъпих в Търговската гимназия в Пловдив. Бях на квартира  в семейството на вуйчо ми Коста Хр. Делов. Две години преди това брат ми Георги бе в същата квартира , учеше в Пловдивската мъжка гимназия и бе  вече включен както в гимназиалното ръководство на РМС, така и в кварталната организация  в „Кичук Париж”. Постоянно в квартирата се събираха и препращаха  към отряд „Антон Иванов” оръжие и боеприпаси. Често през квартирата преминаваха полулегални и нелегални дейци на съпротивата. От тази квартира незабравимият Филип Карапенчов замина вместо в казармата  - в отряд  „Антон Иванов”. И всичко това ставаше със  знанието и съдействието на цялото семейство на вуйчо ми.

         # Когато след разгрома на отряд  „Антон Иванов” през март .1944 г. брат ми премина в нелегалност ,баща ми бе мобилизиран и изпратен в „черните роти ”.През месец май същата година целите семейства  на партизаните бяхме арестувани и затворени в долното училище.

По молба на майка бяха  освободени баба ми Дона – на 74 години и по- малките ми братя - Йовко на 7 и Ангел на 9 -годишна възраст..

Командирът на „ловната „ рота поручик Додов не ме освободи, защото  ръцете ми били достатъчно големи, за да могат да държат пушка    Архивните документи от онова време разкриват, че на най-високо държавно равнище е било решено всички арестувани да бъдат разстреляни ,за да се унищожи снабдителната база на партизаните. Масовите убийства в Перущица и други селища по това време  говорят за съществуването на такова решение. Като стар революционер дядо Божко се спаси, чрез рисковано бягство от ареста. Останалите бяхме спасени и освободени от правителството на Иван Багрянов / 1.юни 1944 г./

 И тогава масовото съпричастие на населението на Стрелча отново се прояви. Въпреки строгите репресии те носеха храна на арестуваните,

обработваха нивите на задържаните. Близките на нелегалните бяха задържани, но ятаците и помагачите  им се  увеличиха.   

С обществената съпротива  на стрелчани трябва да се обясни и факта, че  по- голямата част от  партизанските  къщи  бяха спасени от изгаряне. Изгорени бяха само 10-12 % от тях.

#  През лятото на 1944 г.партизаните Георги Найденов и Георги Пенков са били изпратени в Пловдив за снабдяване с оръжие и боеприпаси. Но там полицията е „по петите” им. Успяват да се укрият в дома на Пенка Некезова и другаде, но поради системата от секретни постове на север от Пловдив не могат да се измъкнат и приберат в бригадата. Тогава с помощта на Пенчо Пенков / полицай /, брат на Георги Пенков, Коста Хр. Делов и локомотивния машинист на влака за Панагюрище ги спасяват като укриват и извозват до Стрелча.По стечение на обстоятелствата аз също пътувах с тях в „конския” вагон.  Интересно е ,че в  пътническите вагони на същия влак пътуваха  в пълно бойно въоръжение и полицаите Николай, Георги и Беличенина. Това не можеше да се случи без помощта на населението.

         #  За собствената си охрана кооперацията имаше две пушки, които се държеха потулени зад желязната каса на касиера. През 1942 г. Георги Найденов и Тодор Лулчев изнасят една от тях и я предават на нелегалните. През август 1944 г. без някой да ни е поръчал  ние с Ганчо К. Татаров решихме да вземем и втората пушка. През август 1944 г. взех пушката и я скрих в житото, което изкупуваше кооперацията. На другия ден късно вечерта прескочих през задната желязна врата и отидох да взема пушката, за да я подам на Ганчо, който чакаше отвън . В склада обаче нямаше нито пушката, нито житото. През деня  го натоварили на вагон и го продали.. Естествено служителят Филип Близнака и работниците са вдяли укритото оръжие, но никой не уведомил властите. На следващия ден отидох при бате Филип и го излъгах,  че пушката я иска дядо Божко. Той само повдигна рамене, нищо не знаел, но когато се разделяхме на ухо ми каза да потърся на тавана между дъгите от старо буре. Разбира се тя бе там. Вечерта Ганчо наметна дълъг чопкен, под който изнесохме злополучната пушка. На сутринта я предадохме на група партизани в  местността „Корубата” където бе  и дядо Божко. Аз си признах за лъжата, но той ни похвали за самодейността. Поръча ми да кажа на Нягол Христов- председател на кооперацията, да изпрати  своята раница и личния си пистолет. Той лично го занесе. Така беше „обезоръжена“ кооперацията в Стрелча без властите да узнаят.  

         След няколко дни,  събуждайки се, чух  по радиото декларацията на новото правителство на Отечествения фронт, прочетена от Кимон Георгиев..Беше 9 септември 1944 година. Озовах се пред общината и прогимназията, където множество стрелчани се радваха на победата. . Дори войниците от ловната рота стреляха във въздуха от парапета на училищната стълба, а аз помагах в пренасянето на италиански

карабини и сандъци с патрони от прогимназията в общината.

 Незапомнено и  незабравимо тържество на победилия народ.     Последва период на възход и …падение !

 Август, 2009-07-31                                                                Христо Найденов

ПРИНОС НА СТРЕЛЧА И СТРЕЛЧАНИ

ПРИНОСЪТ НА СТРЕЛЧА И СТРЕЧАНИ

Мнозина, и млади и стари, и образовани и не до там образовани знаят за автора на духовния химн на България - „Върви, народе възродени”, н а класическите басни:„Орел и охлюв” и „Бухал и светулка”,  и на много други стихове, афоризми, епиграми – гневна сатира на обществените и социални недъзи. Това е Стоян Михайловски-/1856-1927/- един от великите българи  писател ,общественик, журналист, съдия, адвокат, доцент в Софийския университет, член на БАН, депутат, председател на Върховния  македоно-одрински  комитет /1901 – 1903/ и пр,

         Малцина обаче знаят, че за неговото развитие и израстване е допринесъл един знаменит стрелчанин – Епископ Рафаил Попов /1831-1876/.

         Стоян Михайловски е син  на видния  предосвобожденски  книжовник, общественик, почетен член на Българското книжовно дружество, цензор на българските книги в султанското правителство и виден борец срещу фанариотското духовенство – Никола Михайловски /1818-1892/, който е брат на  владиката Иларион Макариополски.

През 1872 година  Стоян завършва Императорския  лицей в Цариград, където е обладан от френските енциклопедисти – Русо, Волтер, Дидро. Съвсем естествено е било неговото и на родителите му желание да продължи висшето си образование във Франция. Товa наложило Никола Михайловски да се обърне с молба за препоръка от влиятелния тогава униатски Епископ  Рафаил Попов. В отговор на тази молба Епископа му пише следното писмо:

        

„ Ваше Благородие,

Писмото Ви с дата  22 декември миналата година приях и разумях добре.

           Направих според желанието Ви рекомендация за Г-на  сина Ви Стояна, която Ви провождам. Понеже съм  имал случая да се запозная  по-отблизу с Г-на Стояна  не ми дава сърце да  се съмнявам на неговото честно отношение и благонравие.

            Като молителствувам Вас и цялото Ваше домородие от сърце моля приемете искрените ми почитания към Г-на Стояна, на когото желая добър успех в святото предпринимание, и оставам към Вас  с дълбоко почитание.

Одрин.12/24 Януарий 1875 г. Р.Д.ПОПОВ

Епископ-управител на съединените българи”

През  периода 1872-1874 г. Ст. Михайловски е бил учител в гр. Дойран и активно се е включил в борбата на българите срещу владиката-фанариот поради което е арестуван, бит  и изгонен от града. Отишъл в гр. Солун, където по това време Рафаил Попов е отседнал при втората си обиколка на Македония.  Двамата са се срещнали и навярно са организирали  заминаването на Михайловски за Франция. В дневника си Епископа е записал на 6 март 1875 г.: „С. Михайловски,учител дойде от Дойран настационара. Разходи.” Очевидно Р. Попов е подпомагал и финансово надарения младеж за обучението му в Юридическият факултет в Екс ан Прованс – Франция.

Август, 2008                                                                          Христо Найденов

СТРЕЛЧАНСКИЯТ ХРАМ-ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО И ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Априлското въстане-1876 г допринесе твърде много за освобождението на България, но то донесе  и най големия погром  над живота и  имота на стрелчани .Цветущото село даде стотици жертви – убити, изклани, обесени, заточени и прокудени. Селото е изпепелено. Руските освободители на 1.януари 1878 г. заварват едва седем оцелели къщи. Хората преживяват в землянки, колиби и дървените бараки дарени от фондацията на Лейди Странгфорд. И в тези тежки времена стрелчани извършват истинско чудо.Обладани от патриотични и религиозни чувства, опиянени от свободата,  още през м.януари 1878 г решават и само за три месеца през зимата построяват храма „Св. Неделя” на мястото на стара  църква разрушена по време на кърджалийските набези. Построяват каменен храм - първата обществена сграда  в селото и то  преди да осигурят покрив на децата си . /За съжаление не кърджалии, а българи-стрелчани през 1976 г. разрушиха този паметник на единението и духовният подем  на стрелчани  „защото обичали Стрелча” /. В тази църква, без особена архитектура и обзавеждане , се събират и  съхранени от населението стари църковни реликви -  стари евангелия и други църковни книги, разпятие останало от старата църква „Св. Неделя Огняна”, превърната в турска джамия. Освещаването на храма  извършва Епископ Гервасий през 1882 г. През същата година за задоволяване на нуждите на населението от училищна сграда , остатъка от събраните средства църковното настоятелство предоставя  за построяване на първата училищна сграда след освобождението /по късно читалище и кино/.

                   С течение на времето населението се увеличава и относително замогва. Осъзнава се необходимостта от по голяма черква. Стрелчани отново са обзети от религиозни и обществени чувства. В самият кай на 19 век те се обединяват в решението си да построят нов храм, който „да служи като ПАМЕТНИК НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО” и като израз на дълбока почит към скъпите жертви през Априлското въстание за освобождението ни.

Начело на тази инициатива застава църковното настоятелство с председател,потомъкът на Продан Граматик, свещеник Иван х.п. Евстатиев и членове Филип Иванов, Генчо Бальов, Георги Байков, Евстати Р. Площаков и Иван Бойчев. За много кратко време се разгръща успешна събирателна дейност  за осигуряване необходимите средства за този голям строеж. Освен в селото през 1901 и 1902 г.с разрешението и  подкрепата на тогавашните митрополити на Пловдив, Сливен и Ловеч се организира  събиране на помощи в тези епархии. За събиране на помощи в  Пловдивската епархия са упълномощени Иван поп Бойчев и Филип Иванов, в Сливенската са Динчо С. Кацаров, Ангел поп Бойчев, Тодор Петков и Добри Мичев, а  в Ловчанската -  Янко Г. Гуджев, Нешо Радов, Дело Петков и Иван Костов. Потомците на тези  ревностни стрелчани с право трябва да се гордеят и славят имената им.

                   В определените срокове средствата са събрани и строежа започва. Наети са  известни майстори – Стоян Колев и  Георги  Атанасов от Стара Загора и  Кольо Делчев от  Трявна, които поставят основния камък на  ХРАМ – ПАМЕТНКА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ  на 16.юли 1900 г. върху место на разрушена стара църква със същото наименование.

                   Първата служба в новия храм е извършена от свещеник Иван х.п. Евстатиев на 25 Декември 1902 г. Тържественото освещаване е станало на  5 Септември 1904 г  от Пловдивския митрополит  Теодоси.                Със своята забележителна  архитектура, каменни зидове, прекрасни вътрешни  квадратни и кръгли  колони с капител ,   външни ъгли и подпокривния корниз -  всички от специално издялан  гранит,  две  кубета, триетажна камбанария,  три голями  камбани с неповторима тоналност   храмът впечатлява и респектира.       Като прибавим забележителните икони на художника Мильо Балтов, прекрасните дълбоко релефни дърворезби на олтара и архиерейския трон, подарен от стрелчанските овчари, се получава един завършен ансамбъл. Това е бижуто на Стрелча.

              Прекрасен храм, но все още не е оформен като паметник. Навярно следващите размирни години – три войни, социални сблъсъци, преврати и пр, са попречили на нашите предци да завършат първоначалната си идея  за храм - паметник.

                    През 1914 г. на храма е предоставена 5000  декара гора / черковната кория / с нотариален акт за да посреша своите нужди. Набрани са значителни суми. Председател на църковното настоятелство е свещеник Делчо Масларов. През 1932 г. църквата и двора се ограждат  с каменна ограда  от дялан камък , колони с железни парапети и две  двойни железни врати.

                   Едва през февруари 1937 г  църковното настоятелство решава  да се увековечи  паметта,  както  на загиналите във въстанието, така и  през Балканската и Европейката войни. За целта   възлага на  известния пловдивски архитект Христо Д. Пеев да проектира и  организира  «поставянето на паметни плочи на църквата  св.Архангел Михаил в с. Стрелча, Панагюрска околия».  Плана е изработен и представен  на  29 юли 1937 г. Предвидено е изработвнето и монтажа на паметните плочи да се извърши от 1 ноември 1937 г до 31 м арт 1938 г.,като плочите да се изработят в Бачковските кариери от предприемача Карамихайлов. Те сз изработени и по спомени на стрелчани, са превозени от Бойчо Петров.

          Но… по неизвестни  и до сега причини  те не  бяха монтирани на определеното в проекта  место, а се  съхраняваха в избата на жилищната постройка на църквата до 1986 г.,

                    Като председател на Общинския народен съвет те ми бяха показани   от свещеник  Стефан  Табаков. Съгласувано с църковното настоятелство Изпълкома на съвета  реши  да се изпълнят  намерението на нашите деди от началото на века и изготвения проект през 1937 г, като се  монтират паметните плочи на северната страна на храма. За целта поискахме и получихме разрешение от Националния институт за паметниците на културата /НИПК/с писмо 2566 /8.5.1987 г. Поискахме и получихме  специални срадства от Министерството на

финансите. Наета бе специализирана бригада от пловдивския район на НИПК, която освежи имената върху плочите и ги монтира в определения срок. 27.01.1988 г.

                   Взе се решение от бюрото на общинския комитет на БКП и Изпълкома на съвета тържественото откриване на мемориала  да стане на 3. март 1988 г за да се съчетае с 110-а годишнина от освобождението на България . Подготви се общоградски тържества. Тематичен концерт в читалището. Откриване паметна плоча с оригинален текст на местото, където руските воини начело с полковник Тимирязев е посрещнат в Стрелча. Тържествено откриване на паметните плочи върху храма с църковни  и военни почести, Предвидено бе тържествено издигане на националния флаг  и вечерна заря от почетни роти  на карловския гарнизон. На 2 март пристигнаха , военните, кореспонденти, гости,…….

                   Но …. будното око на „здравото ядро стрелчани” начело с тогавашните партийните секретари на Стрелча - панагюреца Джунов и стрелчанката Койна Ганчева, въпреки решенията на комитета и съвета, използвайки отсъствието ми, успяха да провалят тържествата и с помощта на областните секретари Пантелей Пачов и Дойчин Дойчинов прогониха и военни и гости.
                   Радиоуредбата  повтаряше- „ тържествата се отлагат поради технически  причини”..

                   Тържествата бяха отменени, но  паметните плочи стоят и ще  стоят за да напомнят на поколенията за героичния подвиг на стрелчани.

                   Поклон  и вечна слава ! 

ПОСЛЕПИС:

          Храм-паметника  „Архангел Михаил” в Стрелча е обявен за  архитектурен паметник на културата с национално значение..

                 Използвани са :

                - Писмени спомени на свещеник Делчо Масларов:

                -Курсова работа на свещеник Иван Караиванов:

                -Договора  на Църковното настоятелство с арх. Христо  Пеев   и                -               -Архива  на Община Стрелча. и др.

07.2007 г. 

КРЕДИТНАТА КООПЕРАЦИЯ В СТРЕЛЧА И НЕЙНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ

Има какво да ни даде историята. Поука,мъдрост,вдъхновение. Особено поучителна е историята на зараждането и възхода на кооперативното движение. Кооперативната идея под крилатия девиз: »Един за всички и всички за един» бе прозрян и обоснован от великите умове на XIX в. Роберт Оуен,Шарл Жид,Фридрих -Вилхем Райфайзен и др. Нейната същност е борбата за по-справдливо и хуманно общество срещу безжалостната експлоатация на широките народни маси и преди всичко на земеделските стопани. Просвещението и взаимопомощта са основните средства за постигане на високите цели. Идеите на западните хуманисти, както толстоизма и народничеството в Русия въодушевяват умовете и сърцата на българската интелигенция и будните умове на народа.

Тези идеи увличат интелигентните  хора и в нашия град. Мизерията и нищетата ,безмилостното грабителство от лихварите и зеленичарите ги  отвращават и те търсят пътища за спасение. Народните учители всеотдайно работят за просвещението не само на децата,но и на техните родители. Училищата и читалището стават центрове за широка културно-масова работа, за повишаване културата на земеделието и бита, за увеличаване доходите  на селяните,за преодоляване на бедността.

Дълго обсъжданата тема за сдружаване и взаимопомощ се осъществява през 1906 г.,когато 67 будни селяни и учители създават първата кооперация под формата на ЗЕМЕДЕЛСКА ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КАСА. Инициатори и първи нейни ръководители са незабравимите учители Евстатий Площаков и Ангел Костов. Заедно с тях са Евстатий Динчов,Петър Вълков,Ангел Балтов,Петър Бойчев,Груйо Пенчев и др. Трудни са първите стъпки,упорита е борбата с лихварите и изкупвачите на зелено на оскъдната реколта. Трудно се преодоляват съмненията и спечелване доверието на кооператорите. За това и толкова радостниа били успехите при задоволяване нуждите от краткосрочни безлихвени и нисколехвени кредити, за посрещане нетложните нужди на членовете. Лихварството е победено. Мъчно обаче, се организира кооперативното снабдяване. Бакалите са по-жилави и находчиви. Кооперацията няма сили да разгърне търговска дейност. Освен спорадични доставки на земеделски инвентар и най-необходими стоки. И така до края на I св.война.

През 1924 г. касиер-деловодител става Ангел  Нешев Топалов, който разширява дейността по доставките, както по количества,така и по видове. Продажбата им обаче,се извършва от членове на УС. Под негово ръководство сдружението се превръща от взимоспомагателно в по-широка стопанска организация.Разкрива се първия кооперативен магазин. За първи магазинер е назначен Иван Георгиев Найденов. В кратко време стокооборота многократно се увеличава.Започва изкупуването на фасул и яйца,на жито и мляко и др. Разкриват втори магазин.Организират влогонабиране. Вложителите през 1929 г са над 250, а привлечените средства са над 1,500 000 лв. Така се намалява финансовата зависимост от БЗКБ и се увеличават възможностите за кредитиране и за развитие на изкупвателна и  преработвателна дейност.

През 1931 г.А.Топалов е председател на УС, а за касиер-деловодител е избран Ив.Найденов. Членовете на кооперацията са повече от 300. Множат се вложителите.Увеличава се броя и сумата на раздадените      кредити. Организира се изкупуването и преработването на овче млеко и розов цвят, дърводобив и търговия с дърва за огрев. Засилва се целенасочената културно-масова работа. Своите усилия в дейността на кооперацията отдават вече и Христо Яков Мелин, Генчо Гуджев, Драган Гаврилов. Стопанската криза от 1929-30 г се понася по-безболезнено от стрелчани.

Бурното развитие на кооперацията впечатлява не само стрелчани,но и кооператоприте от областта. През 1934 г. А.Топалов е избран за ръководител на Районния кооперативен съюз в Пловдив. Той динамизира работата както на съюза, така  и на кооперациите, членуващи в него. Кооперативното движение в Пловдивска област се разраства. През1942 г.А.Топалов е вече директор на ЦКС. Независимо от това той продължава да насочва и подпомага кооперацията в родната си Стрелча.

През 1934 г.прогресивния народен учител Нягол Добрев Христев е сполетян от поредната беда. Той е уволнен като учител  завинаги от всички училища в страната «за противодържавни идеи». Но това е сполука за Стрелча. Кооператорите единодушно го избират за директор на кооперацията. С помощта на своя връстник и другар от детинство Иван Найденов, той скоро се превръща в знаещ и можещ стопански ръководител. Под ръководството на двамата и с подкрепата на всички кооператори и служители през периода 1934-1944 г Стрелчанската кооперация достига своя апогей. Разширява се обсега на дейността й. Развива се материалната база:построява се внушителната кооперативна сграда за нуждите на управлението и търговията. Досгига се пълна финансова самостоятелност - работи се със собствен капитал. Няма стопанска и обществена дейност в селището без участие на кооперацията. Успоредно с кредитирането и влогонабирането, силно развитие се осъществява в търговската и промишлената дейност и услугите. Подпомагат се организационно-технически сдруженията на воловарите, на пчеларите,на ловците и др. Кооперацията създава и ръководи младежката кооперативна група,където младежите се възпитават в обществно-полезен труд,взаимопомощ и самообразование. Цялостната дейност на кооперацията е подчинена на интересите на населението,за облекчаване на живота и повишаване доходите на земеделските производители. Печалбата не е цел,а средство за укрепване и развитие на кооперацията ,за разширяване обхвата на дейността й и ускоряване въпроизводствения процес в селището.

За илюстрация на горе казаното ще напомня два примера:

1.За да спре гаврата с розопроизводителите от страна на частните изкупвачи - монополисти  на розов цвят и  за да се развие розопроизводството,кооперацията организира изкупуването на розов цвят и разкрива 2 розоварни за производство на розово масло.Полученото розово масло се продава от кооперацията с помощта на ЦКС и БЗКБ. При благоприятна пазарна конюнктура розопроизводителите получават,освен изкупната цена, и дивиденти от получената печалба от продажбата на маслото. Частните розоизкупвачи са изтласкани. Това предопределя превръщането на Стрелча и до ден днешен в основен розопроизводителен район с модерна розоварна.

2.Нашето селище е признат овощарски район защото кооперацията още от своето зараждане насочва членовете си първоначално към облагородяване на диворастящи овощни дървета,по-късно за засаждане на съвремени сортови,а по -нататък за създаване на големи овощни градини. Своевремено се организира изкупуване на плодовете и тяхната продажба,включително и за износ. За увеличаване доходността от овощарството се урежда и преработка на плодовата реколта. Създава се консервна работилница,построяват се няколко плодосушилни,произвежда се сливов пулп. Вместо да се закупува готов амбалаж се построява дърводелски цех,в който се произвеждат необходимите бурета и щайги и се извършват услуги за населението. Продукцията задоволява не само собствените нужди, но и на външни клиенти. Неоходимият дървен материал не се закупува готов, а се организира дърводобив в горите на Стрелча и Копривщица. Успоредно с калчоците за буретата и щайгите се добиват и дърва за огрев, които се продават в Пловдив. Стотици кооператори получават доходи от добиването и превоза на дървения материал от сечищата до Стрелча. За много други  се създава работа в сечищата,дърводелските и плодово-преработвателните работилница. Печалбата за кооперацията е значителна,но ползата за населението е многократно по-голяма.

Не се щадяха и не мислеха  за своето обогатяване ръководителите и служителите на кооперацията. Работата на кооперативния фронт за тях не е просто професия,  а служба на една високо хуманна идея.

През настоящата година се навършиха 100 г.от рождението на заслужилите кооперативни дейци Нягол Добрев Христев и Иван Георгиев Найденов - оставили дълбока диря в развитието на кооперацията и спечелили почитта и признателността на своите съвременници и следовници. По този повод днес ние изразяваме нашата дълбока почит и благодарност към  техния забележителен житейски път.

Кой е Нягол Христев?  Роден на 15.06.1903 г в будното семейство на Добри и Дона Христеви. Възпитаник на забележителни учители,той завършва с отличие прогимназиалното си образование в Стрелча през 1917 г. През следващата година  се записва в Панагюрската гимназия. Любознателността му не се задоволява с уроците и учебниците. Включва се в марксически кръжок и се изявява като водач на съучениците си. Участва в ученическа стачка ,за което е изключен. Следващата година е ученик в Копривщица. Увлича се по анархистическите идеи на Бакунин,за което отново е изключен. Завръща се в Стрелча и през 1922 г. основава младежко комунистическо д-во «Хр.Ботев». Избран е за председател , а Ив.Найденов за секретар. През 1923 г.дружеството е разтурено,а ръководителите арестувани и малтретирани. Продължава образованието си в Харманли,а по-късно и в Казанлък. Избухва въстанието в Мъглиж и Енина и той се отправя за Стрелча,но погрома на въстанието  го принуждава да се укрива в София. Средното си образование завършва в Ботевград през 1924 г. Две години учителствува в с.Давудово,Ардинско. От 1926-1934 г. е начален учител в Стрелча и е активен деятел в обществения живот. Спечелва обичта на учениците и съгражданите си. Отличава се с ораторската си дарба и смелост в борбата с обществените недъзи. След уволнението му през 1934 г. той е кооперативен ръководител в Стелча. Вече споменахме за неговата активната и резултатна  дейност в кооперацията, която предизвиква омразата на властващите и през 1937 г. той е отстранен от длъжността «директор»,на основание Закона за контрола и надзора на кооперациите и дружествата. УС и всички кооператори застават твърдо в негова защита и той е възстановен. Заработва с още по-голямо  себеотрицание и жар за възхода на кооперацията в служба на съгражданите си. Стрелчанската народна кооперация  заема челно място в страната . През 1937 г.кооперативни делегации от Чехословакия,Италия,Югославия и Китай посещават Стрелча и са възхитени от народополезната дейност на местната кооперация.

В законодателните избори през 1938г. Н.Христев  е кандидат за народен представител. Съпротивата на властта и партийните ежби го принуждават да снеме кандидатурата си. Въпреки това той се утвърждава като кооперативен трибун.Един от организаторите на ЦКС през 1956 г. си спомня: »Сякаш още звучат в ушите ми пламените слова на неотдавна починалия стрелчански кооператор Нягол Христев Няголов в Конгресите през 1930-38 г. на Общия съюз на Българските земеделски кооперации в защита на розопроизводителите».

Мащабите и възможностите на Стрелча се оказват тесни за таланта, способностите и силите на Нягол Христев. През 1942 г. е избран за председател на УС на РКС-Пловдив.  Само след 5-6 м. крилата  му са прекършени. Той е отстранен по чл.20 от ЗЗД за «противо-държавна дейност» и отново застава начело на кооперацията в Стрелча.

Активно участва в антифашистката борба. Доставя и разпространява и нелегална литература.Подпомага с пари и храна нелегалните.Арестуван и жестоко инквизиран от жандармеристите на Черния капитан Динев и подполковник Янев. Духът му обаче не е сломен. Продължава да се среща и подпомага партизаните. Член е на нелегалния комитет на ОФ. Не изоставя и ръководството на кооперацията.

Възторжено посреща новата власт,но авторитета и влиянието му пречат за утвърждаването на новите ръководители - негови съидейници и ученици. Организиран е несправедлив морален тормоз върху него. Това го принуждава да напусне любимата му Стрелча през 1945 г. Способностите,борбения му дух и подкрепата на регионални и национални ръководители го окрилят. Застава начело на новообразувания РКС-Пазарджик,по-късно е избран за ръководител на РКС-Пловдив. Основател и първи управител на» Булгарплодекспорт»-Пловдив. Макар и с разбито здраве,до смъртта си на 11.04.1956 г. той продължава своята народополезна дейност.

Иван Георгиев Найденов е другият виден деец на коперацията. Роден на 1.01.1903 г. в Пловдив,той остава сирак на 1 г. Нищетата и недоимъкът,съпровождащи неговото детство го приучават на трудолюбие и почтеност. Завършва прогимназиалното си образование в Стрелча. Още от 17 г. той започва работа,за да подпомага издръжката на семейството си. През 1917-18 г. е писар в Дирекцията на статистиката и прислужник в Розовата банка - София. Поради мизерията и глада се разболява и се връща в Стрелча. Практикант в Общината и раздавач в пощата. Отваря малко магазинче и създава търговски връзки с евреи и арменци в Пазарджик. През 1925 г. е назначен за първия магазинер в кооперацията и под ръководството на Ан.Топалов бързо разработва магазина и поставя началото на изкупуването на земеделски произведения. През 1931 г. е назначен за касиер-деловодител. Усилията му са насочени към привличане нови членове, увеличаване на дяловия капитал,разширяване на влогонабирането и кредитирането на земеделските производители. За целта той продължава самообразованието си,усвоява счетоводството и придобива счетоводителска правоспособност. Бурното развитие на кооперацията налага обособяване на самостоятелна длъжност счетоводител,която той заема от 1936 г. Запознат в дълбочина с икономиката на кооперацията,той става двигател на цялостната стопанска дейност. Безрезервно подпомага и подкрепя новия директор Нягол Христев,а той от своя страна го насърчава и стимулира. Оформя се един полезен и резултатен тандем, който е в основата на скокообразното развитие на кооперативната дейност. Системно и задълбочено изучава нормативната база. Изгражда твърде икономична и динамична организация на управлението. Основен принцип е взаимозаменяемостта с определена  лична отговорност. Осигурява и насърчава самоинициативата на служителите,съчетана с постоянен контрол. Особено е ценял личния пример на ръководителя Всичко това го превръща в знаещ и можещ стопановед,с когото се съветват и служители и кооператори. Той живее с болките и нуж дите на хората и не случайно дома  му е посещаван във всяко време за съвет и помощ. В този дом постоянни посетители са и ръководители и специалисти от вишестоящите кооперативни органи,както и клиенти и доставчици от Панагюрище,Пазарджик и Пловдив.

          Иван Найденов е активен обществен деятел.Член на читалищно и  училищни настоятелства,на занаятчийски и младежки организации. Делегат на събрания и конференции. Подпомага антифашистката борба. Репресиран от полицията през 1923 и 1944 г.  Мобилизиран, като полицейска мярка през Май 1944 г.

         След 9.09.44 г. той заема длъжността «директор» на кооперацията, където работи до 1947 г. Той е инициатор за създаването на кооперативното земеделско стопанство  първият гл.счетоводител на ТКЗС в Стрелча. Поради противоречия и неоснователни укори от новото ръководство на селището,той е принуден през 1950 г.да напусне Стрелча. Назначен е за районен управител на «Българска роза»Пловдив. През 1951 г. се преселва в София и работи като счетоводител вУБО на МВР.  Умира на15.12.1965 г.

         В заключение искам да изразя убеждението си,че кооперативната идея не е изчерпана и претворяването й в действие и в на наши дни, може да спомогне за преодоляване на настоящия икономически упадък ,за възхода на нашата страна.

        Предлагам нашето събрание да подкрепи идеята да се преложи на Общнския съвет ул.»Стрелец»,на която се намира домът на Нягол Христев, да бъде преименувана на негово име.

        

30.07.2003                                              

                                                          Христо Найденов

ОСВОБОДИТЕЛЯТ НА СТРЕЛЧА

Оскъдните исторически документи безспорно доказват, че начело на дивизиона от 4-ти Екатеринославски драгунски полк, който прогонва последните табори на Искендер паша и освобождава Стрелча, е полковник Николай Аркадиевич Тимирязев.

Настоящето и бъдещите поколения трябва да знаят нещо повече за тази интересна личност, която свърза името си с историята на родния ни град.

Николай Арк. Тимирязев произхожда от старинен дворянски род. Родоначалник на този род бил Темир-гази, коренът на който е от туркоезичните етноси на Русия. Исторически документи свидетелстват, че през 1374 г.той е воювал с Литва. Неговите потомци са воеводи на различни области  в Източна Русия. Бащата на Николай Тимирязев - Аркадий  Симеонович и неговия брат Иван са били  членове на Сената - учредения от Петър Велики висш държавен орган по въпросите на законодателството и държавното управление.

Аркадий Семьонович Тимирязев е роден в края на XVII век в столицата - Санкт-Петербург. Заедно с тримата си братя е воювал като офицер срещу войските на Наполеон Бонопарт. Участвал  в разгрома на френския генерал Вандам и стигнал до парижкото предградие Монмартър през 1813 г., от където се любувал на Париж. Заемал е отговорни длъжности в руските митници. Съпругата му Аделаида Клементовна - англичанка, която била със солидно образование и владеела отлично английски, френски и немски езици.Високо ерудирана за своето време тя допринесла твърде много за възпитанието и образованието на техни децата Александър,Иван ,Мария,  Николай,Димитрий,Василий и Климент.Доуниверситетското образование многобройната челяд получава  в семейството с помощта на частни учители.

Дъщерята Мария,завършила консерватория,се заела с музикалното образование на братята си. Те били горещи поклонници на Бетовен,Шуман,

Шуберт,Шопен.

Бащата бил вдъхновен от идеите на народниците за реформа в руското общество,за премахване на крепостничеството, за икономически и социален напредък на Русия.Бил волнодумец  и републиканец.През 1848 г. приятели го попитали каква кариера готви за синовете си и той отговорил:

’Каква кариера?Ето такава!Ще ушия 5 сини рубашки,като тези на френските работници,ще купя 5 пушки и ще идем към Зимния дворец’.Внушил на синовете си отвращение към мрачната и непоносима Николаевска епоха.Мразел шептенето и се радвал на своите шумни,весели и жизнерадостни деца.

Републиканските  настроения на Аркадий Тимирязев станали известни на Императорския двор и последвали,познатите и днес, проверки,

ревизии и анкети за дезавуиране и уволнението му.Когато това не довело до търсения резултат,по нареждане  ‘свише’ длъжността му бива съкратена и той  излязъл в пенсия.Недостигът на доходи в семейството наложил синовете  да започнат работа още твърде млади,по време на учението им.Въпреки това те всички завършили висше образование и оставили диря след себе си.

Най-младият син ,Климент Арк.Тимирязев/1843-1920/,е световно известен естествоизпитател-дарвинист.Професор в Петровския земеделски и лесовъден университет и  в Московския  университет.Открил енергийните закономерности на фотосинтезата,като процес за използване на светлината при образуване на органичните вещества в растениятас, което дало силен тласък в развитието на земеделието.

Изтъкнат популяризатор на научни знания.Виден публицист, общественик и демократ.

Дмитрий Арк.Тимирязев/1937-1903/ завършил Киевския

университет.Именит статистик на Русия.Публикувал задълбочени статистически изследвания на земеделието и промишлеността на дореволюционна Русия.Редактор на няколко научни списания в областта на финансите и статистиката.Член на Междинародния статистически институт.Той същи се занимавал с химия и ботаника.Организиарал домашна лаборатория за изследвания  обработката  на нефта.Допринесъл за научното израстване на по-малкия си брат Климент.

Василий Арк.Тимирязев е известен петербургски юрист,историк и публицист.Редовен сътрудник на престижното списание ‘Исторический вестник’.

Самият Николай Арк.Тимирязев  е бил  бележит юрист и уважаван общественик.Изявил се с дейността си по отстояване гржданските и имуществените права на малолетни,непълнолетни и граждани в неравностойно положение.Като борец за граждански права той  е  признат за

‘Почетен опекун’.

В Руско-турската /1877-1878/ участва като полковник в командния състав на Лейб-гвардейския конно-гренадирски полк,в 4-ти драгунски Екатеринославски полк и по-късно в 9-ти драгунски Казански полк.Участвал е в боевете при Плевен,Гривица,Телиш, Етрополе, връх Баба,  Златица,Пловдив,

Асеновград и др. и  с частите си достига до Родосто на Маморно море.През м.август 1878 г. с поделенията си ,по море се завръща в пристанище Николаев и е демобилизиран.

Предизвикателство за бъдещия изследовател е цялостното проучване живота и делото  на Николай Арк.Тимирязев и на неговото поколение.

ИЗ ВОЕННО-ИСТОРИЧЕСКИЯ АРХИВ НА РУСИЯ

Руско-турската освободителна война  1877-1878 г. бе едно от най-значимите събития през втората половина  на XIXв. Получиха своята пълна независимост Румъния,Черна гора и Сърбия. Из мрака на петвековното робство България възкръсна - възстанови своята държавност. Българския род бе избавен от асимилация и получи възможност за самостоятелно развитие в редиците на европейските народи. Усилията и жертвите на плеядата народни будители,въстаници,опълченци и възрожденска интелигенция, не бяха напразни.

Победата на руската армия бе предизвестена. За нея допринесоха:

·     Високият боен  дух на  руските воини, току що освободени  от вековното крепостничество и вдъхновени от идеята за освобождението на братята славяни;

·     Основното преустройство и въоръжаването на армията след злополучната Кримска война, което значително увеличи нейната боеспособност;

·     Правителството на руския император Александър II-Освободител  /на крепостните селяни/ успява да неутрализира западните сили и се възползва от дълбоката политическа и икономическа криза в Турция;

·     Масовото участие на българите като опълченци, водачи, разузнавачи, снабдители и помагачи на руските войски.

·      

Разгромът на армията на Осман паша и превземането на Плевен на 10.XII.1877 г. бе повратен момент във войната. По идея на талантливия военен стратег ген.Милютин - военен министър на Русия, незабавно се сформират три отряда за  бързо преминаване на Стара планина  и чрез обходни действия да  се дезорганизират многочислените военни съединения на Вейсал паша при Шипка, Шакир паша при Ботевград и Арабаконак и Сюлейман паша при Ихтиман, Пазарджик  и Пловдив.

Идеята за преминаването на Балкана при извънредно трудни зимни условия и при наличието на значителни турски сили  е оценена като неосъществима и  налудничава, както от турските така и от западните военни специалисти. Но руските генерали, офицери и войници ги опровергаха и повториха подвига на Суворов  в Алпите през 1799 г.

Създават се три отряда :

1.   на ген.Радецки - със задача да пресече планината през Шипченския        проход и  гр.Елена и се насочи  срещу войските на Вейсал паша в Казанлъшкото поле;

2.   на ген.Карцов - със задача през Троянския проход да се насочи към   Карлово  и Пловдив;

3.   Западният отряд под командването на ген.Гурко

 да преминава през Арабаконашкия и Златишкия проходи и се насочва срещу войските на Сюлейман паша и Шакир паша в Софийското и Ихтиманското полета и настъпят към Пазарджик , Пловдив и Одрин.

В изпълнение на своите задачи ген.Гурко създава три авангардни, обходни колони начело с ген.Емелянов - в десния фланг,ген.Раух  и ген.Шулдер-Шулднер - в центъра и ген.Дандевил -  в левия фланг.

Атаките на трите отряда започват около 13.XII.1877 г. при силна снежна буря, голям студ и дълбок сняг. Те преодоляват планината по коларски пътища и кози пътеки, въпреки недостига на муниции, храна, облекло, обувки. Между 17-20.XII.1877г. те достигат до Софийското, Долно

камарското и Златишкото полета.

Лявата колона на ген.Дандевил се състои от 2-ра бригада на 3-та пехотна дивизия,124-ти пехотен Воронежки полк, Екатеринославския/Днепропетровския/ драгунски полк, два казашки ескадрона и една батарея с 8 оръдия. В тази колона са и войските на ген.Брок,състоящи се от Лейбгвардейския гренадирски полк и няколко казашки ескадрона.Задачата им е да действат във фланга и тила на голямото войсково съединение на Шакир паша в района на Петрич,Поибрене,Мечка и Панагюрище,както и  чрез кавалерията на ген.Курнаков да се съединят с войските на ген.Карцов в района на Карлово.

От 19-20.XII.1877г. войските на ген.Дандевил водят тежки боеве около Петрич,Поибрене,Мечка,Златица,Пирдоп във взаимодействие с 5-та пехотна девизия на ген.Шулдер-Шулднер и 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия на генерал-майор.барон Клодт.

На 29.XII.1877 г. в Петрич пристига щаба на IX-ти армейски корпус с командващия генерал-лейтенант барон Криденер. Българи-съгледвачи го информират,че в района на Поибрене-Мечка са видели Мехмед-Али паша и Шакир паша. Не след дълго се получава писмо от последния с предложние за примирие.Уведомен за това ген.Гурко нарежда да не се предприемат решителни действия.По негово указание се сформира лек отряд от 2 ескадрона, с който изпраща парламентьора Зеки- бей при Сюлейман паша в района на Ветрен-Бошуля. 

Независимо от това ген.Криденер на 30.XII.1877 г. издава бойно разпореждане ‘..Екатеринославските драгуни към Стрелча, 1-ва бригада на Еттер към Копривщица...’.В изпълнение на тази заповед 2-ри дивизион от Екатеринославския драгунски полк, начело с полковник  Николай Тимирязев освобождава Стрелча на 31.XII.1877 г. Стрелчани за първи път посрещат свободни новата 1878 г.Още на 30.XII. заедно с трите табора и трите оръдия на турската армия, панически са избягали и всички турци и татари, потискали толкова дълго и жестоко жителите на селото. Жертвите през Априлското въстание не са били напразно.

Моята баба, Дона Мильова Дескова си спомняше този ден така: Била на 7 г.Чуло се,че турците отново се връщат и всички се изпокрили, а нея я скрили в домашната фурна.По някое време някой махнал връшника от фурната, видял детето, хванал го за фустанчето и го измъкнал. Смеейки се силно го прегърнал  и казал ’Ну ,братушка,здраствуй!’ Тя си спомняше,че ‘московците’ били весели, много  яли и с големи чаши пиели ракия.

Още сутринта на 1.I.1878 г.дивизионът на Тимирязев напуска Стрелча и се отправя по пътя за Пазаджик,преследвайки отстъпващите турски подразделения , участва в освобождението на Пловдив и превземането на Одрин на 10.I.1878 г.

Чествайки 125 годишнината от Освобождението на България, признателните поколения трябва да помнят руските военачалници, които имат пряко отношение към освобождението на родния ни град Стрелча. Дивизионът на полковник Тимирязев, Николай Аркадиевич е в състава на прославения Екатеринославски драгунски полк с командир полк.Ребиндер. Този полк е бил под командването на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия с командир ген.Клодт,Владимир Андреевич  и началник щаб полковник Бунаков. Дивизията е била в състава на IX-ти армейски корпус, с командващ генерал-лейтенант барон  Криденер,Н.П. и началник щаб- генерал-майор Липински.Всички те са действали  под ръководството на героя от Руско-турската освободителна война  генерал-фелдмаршал Гурко, Йосив Владимирович и началник щаб -  генерал Нагловски.